Този надпис стои под карикатура, изобразяваща Доналд Тръмп, на потъващ под водата остров - своеобразен резултат от излизането на САЩ от Парижкото споразумение за климата. Черно-бялата скица, обиколила Instagram, е показателна по две причини: коментарите към политиката на американския президент, че управлява страната си през публикации в Twitter и фрапиращото с мащабите си неглижирано отношение към един от бичовете на съвременния свят - глобалното затопляне.
Климатът си е наред
В началото на юни Тръмп спази в някаква степен предизборното си обещание - Америка няма да се съобрази с безпрецедентната спогодба за климата, подписана от 195 държави от целия свят. Тоест, ще си бъде "велика" почти сама.
"Бях избран да представлявам гражданите на Питсбърг, не на Париж" - с тези думи Тръмп нареди САЩ до Никарагуа и Сирия. За Тръмп Парижкото споразумение поставя страната му в неизгодно положение. Мигновено след изказването си той си навлече острите критики и съжаления на световните лидери, но както не веднъж е демонстрирал - мнението на останалите ни най-малко го тревожи.
Така Доналд Тръмп постави Америка в състояние, в което вторият по големина замърсител след Китай, произвеждащ 15% от емисиите на парникови газове в света, да не си плаща солидната сметка.
Именно по смисъла на Парижкото споразумение САЩ трябваше да намалят с 26 до 28 на сто емисиите на въглероден диоксид спрямо нивата от 2005 г. Нещо повече, от Щатите се очакваше да увеличат средствата във фонда за "Зелен климат", чиято цел е да подпомага развиващи се икономики, борещи се срещу глобалното затопляне.
Тръмп заля със студена (или може би гореща, според климата) вода Европа, която до последно се надяваше, че Америка ще се овладее на тема "климат" и ще си поеме ангажиментите на принципа "плаща този, който цапа". Уви, Вашингтон се обяви за преразглеждане на спогодбата, и дори поиска ново споразумение за глобалното затопляне в духа на убежденията на Тръмп, че то е някаква имагинерност.
Спогодбата от Париж по същество
Още през 2015 г. почти 200 страни взеха участие в преговорния процес в столицата на Франция, обединени около идеята да намалят вредните емисии в атмосферата, отделяни от горенето на изкопаеми горива, а с което и да ограничат възможностите за затопляне на климата на планетата.
Целта е след 2020 г. да се работи по план, който да доведе до спадане с 2 градуса, ако не и повече, на температурата на Земята.
Приносът на страните членки от Европейския съюз за борба с климатичните промени възлиза на 17.6 млрд. евро през 2015 г. ЕС утвърждава и четири основни цели до 2030 г. в сферата на енергетиката и климата:
1. 40% по-малко парникови газове до 2030 г. (спрямо нивата от 1990 г.);
2. Поне 27% дял на енергия, произвеждана от възобновяеми източници;
3. Съответно - 27% дял на повишаване на енергийната ефективност;
4. Доизграждане на вътрешния енергиен пазар в общността;
Парижкото споразумение бе ратифицирано от 55 държави, отговорни най-малкото за 55% от общите емисии на парникови газове. Спогодбата влезе в сила на 4 ноември 2016 г., като бяха изпълнени нужните условия за валидирането й. Според 28 чл. от Споразумението обаче, една държава може да се откаже от него едва когато минат 3 години от датата, на която го е ратифицирала.
Какво може да стане?
Очевидно е, че ако Тръмп не размисли по темата с климата, много трудно ще бъде на останалите страни по споразумението да постигнат заложените цели - най-вече в частта с намаляването на емисиите от вредни газове и общото затопляне на планетата.
Глобални лидери вече изразиха разочарованието си от действията на Тръмп. Компании като Apple, Google и производителят на фосилни горива Exxon Mobil призоваха Доналд Тръмп да се върне назад към спогодбата.
Не е никак странно обаче и това, че вредните емисии в Щатите могат да намалеят и една от причините е, че в страната производството на енергия все повече се обръща към газа и изоставя въглищата. Още повече, че и цената на природния газ държи тенденция надолу след налагането на добива с фракинг.
Отвъд преките последици от действията на Вашингтон, дипломатическите отношения най-вече с Европа като цяло вървят по тънък лед, който във всеки момент може да се пропука.
На срещата на върха на НАТО в Брюксел преди време Тръмп демонстрира своеобразна безцеремонност и опит да покаже на света, че е започнала нова ера за Америка.
А всъщност можем само да се надяваме, че печално саркастичната карикатура на The New Yorker Mag не е онзи самотен остров, към който се е запътил, за да се удави, светът.
Автор: Румен Скрински
