Пенсионната реформа гарантира по-достойни пари за старини и отговаря кой кога и какво ще получава.
На въпроса “Какво постигнахте в живота си?” американският пенсионер отговаря: Благоденствие. Китайският пенсионер: Много деца и внуци. Българският: Най-после пенсионна възраст...
Хората наистина се умориха от това традиционно в 12 без пет да научават за смяната на правилата на играта, до Коледа да не знаят при какви условия ще се пенсионират от Нова година или заложници на какъв пореден политически експеримент ще се окажат. То не беше замразяване на възраст и стаж, намаление на осигуровките, слагане и махане на пенсионна възраст за полицаи и военни, стъпване на пръсти около миньорите и останалите работещи при вредни условия на труд с ясното съзнание, че това си е чиста бомба със закъснител, и какво ли не още...
Преди лятната ваканция депутатите одобриха окончателно промените в Кодекса за социално осигуряване и дадоха картбланш на пенсионната реформа на кабинета “Борисов 2”. Нещо, което до последния момент мнозина не вярваха, че ще се случи. И то след постигане на безпрецедентен консенсус между синдикатите, бизнеса и властта - след месеци експертни преговори, инфарктни ситуации и компромиси от всички страни.
Само който не е опитвал, може да мисли, че е лесно да убедиш някого, че трябва да му бръкнеш по-дълбоко в джоба и да му вдигнеш осигуровките. Дори и това е достойно за уважение. Вицепремиерът Ивайло Калфин каза а, бе, ве, но успя да стигне чак до я...
Като се тегли чертата, става ясно, че гласуваното преди дни повишение на вноската за пенсия с по 1% през 2017 и 2018 г. ще донесе стотици милиони левове допълнителни приходи. След време с промяна във формулата за изчислението им и на “тежестта” на всяка година стаж пенсиите ще бъдат близо 40% по-високи от сегашните. Възрастта за пенсия пък ще се увеличава плавно по възможно най-лесната и разтеглена във времето схема - с комбинация от един, два или три месеца на година, докато през далечната 2037 г. достигне 65 г. за мъжете и жените.
Противниците на това повишение удобно забравят малкия, но съществен факт, че алтернативата беше схемата “Дянков” - повишение на възрастта за най-масовата трета категория труд с по 4 месеца, а за първа и втора категория - с по шест...
Най-после от 2019 г. ще падне таванът за новоотпуснатите пенсии, а за старите ще се вдигне от 35 на 40% от максималния осигурителен доход. Това отвсякъде е по-справедливо и си е стимул за осигуряване и то на по-високи суми. Справедливост е и думата, която се отнася към въвеждането на минимална възраст за пенсиониране в сектор “Сигурност”... Защото в България по закон пенсиите са за стаж и възраст, а ранното пенсиониране уж е право, а не привилегия, ама дълго време изключенията май бяха повече от правилото...
Едва ли има друга тема, която да отприщва толкова много популизъм, критики и политическо говорене като пенсиите. Тема, която поставя на изпитание прагматизма, гъвкавостта и добрата воля на управляващите и която вади на дневен ред ината и екзотичните идеи на опозицията. Която като се върне на власт, развива амнезия като пенсионер на преклонна възраст.
Основните цели на приетата реформа са, първо, да има прогнозируемост, т.е. хората да са наясно какво ги чака. И второ, да им се гарантират по-достойни пенсии. Или иначе казано, да се дадат отговори на най-важните въпроси - кой, кога и какво ще получава. Защото т.нар. обикновени българи се интересуват от това, а не от всяващи респект фрази като фиск, дефицит, капиталови и разходопокривни схеми, активи, балансиран бюджет на държавното обществено осигуряване, актюерски разчети и др.
Цената е висока - над 10% от брутния вътрешен продукт отиват за плащането на пенсии. Под различни форми - без значение дали ще се кръсти трансфер или субсидия, държавният бюджет доплаща близо 4 млрд. лв. на осигурителната система, а чистата “дупка” в нея гони 2 млрд. лв. В ръцете на частните пенсионни фондове пък е бизнес за близо 8 млрд. лв. Да, вярно е, че всеки опит за промяна на статуквото боли и се посреща на нож, но това не е основание да се седи със скръстени ръце, докато корабът бавно, но сигурно потъва... Просто защото децата и работещите стават все по-малко, а хората от третата възраст - все повече.
И като се тегли чертата, няма как сметките да излязат. Затова колкото и да е предубеден човек, не може да отрече, че постигнатото в последните месеци е стъпка в правилната посока. Защото отдавна беше ясно, че нещо в нашенския модел на парите за старини е дълбоко сбъркано. Или най-малкото, че от 2000 г. насам е в пълна сила рефренът каква я мислехме, каква стана. Но чак 15 г. след старта на въпросния модел някой се осмели да обяви на висок глас, че така повече не може да продължава. Пак се стига до споменатите сметки - над половината от нужните за пенсии пари идват не от осигуровки, а от данъци. С думи прости това означава, че като си купува хляба и млякото, пенсионерът сам си финансира пенсията с ДДС-то. Майките и хората в болнични правят същото спрямо обезщетенията си за гледане на дете или временна неработоспособност.
Ако това е ефективна осигурителна система, здраве му кажи. А за частните фондове да не говорим - държавата да задължава всички, родени след 31 декември 1959 г., да имат вноски в такива фондове и за сметка на това да им се намалява пенсията от т.нар. първи стълб - държавното обществено осигуряване. Срещу нещо неясно като размер в бъдеще - понеже не се знае колко финансови и други кризи ще ни сполетят дотогава, каква ще е инфлацията или доходността. В първите години всички се радват на безметежен розов период на натрупване, ама рано или късно идва време за плащане И тогава дефектите лъсват.
Може да звучи като клише, но е факт, че всяка реформа изисква смелост. Особено когато по стар български обичай с всяка нова власт започва откриването на колелото, топлата вода и Америка на картата. Със зачертаване на постигнатото от предишните управници със завиден инат, по тема, която сама по себе си би трябвало да е пример за надпартийност. И редом до която думи като национална отговорност не са празни лозунги. Има още много работа за вършене - например спиране на течовете в системата на инвалидните пенсии, прецизиране на разпоредбите за частните пенсионни фондове и др.
Казано е - всяко дълго пътуване започва с първата крачка. И ако някой не може да помогне, нека бъде така добър поне да не пречи това пътуване да започне. При всички положения то е по-добре от нищо.
Автор: Мария Костова, "24 часа"
