Понеже истината се познава в сравнението, понякога тя трябва да се погледне в очите, макар и да е неприятна до сълзи. Вярно е, че не можем да се сравняваме с Германия, но като стане дума за Столипиново, се сещам за „Унтер дер Линден” ( Unter den Linden). Под липите! Уж за същото дърво става дума, но разликата е трагикомична, уви…
Излишно е да преразказвам обстоятелствата около факта, че депутатът от ДПС Делян Пеевски, който вече беше номиниран за следващия парламент по депесарска линия от Пазарджик, без да има нужна от дублиране беше номиниран и от пловдивския квартал Столипиново от комитет от 150 раждани.
Говорител на комитета обясни номинацията пред медиите като израз на обич. Обичали го в Столипиново Пеевски и това било обяснението. Гражданинът обаче не пожела да каже за какви точно заслуги обичат един депутат, който доказано е бил такъв само на хартия. Може би обичат неговия мързел или отказа му да бъде депутат де факто, поради което заслужава адмирациите на рецидивизма?
Да приемем, че обичта в случая е не само автентична, но дори взаимна- че спряганият за един от най-богатите българи може истински да обича също така хората от пловдивския квартал, който за съжаление има международна слава като синоним на думата „мизерия”. Точно Столипиново, като впечатляващ анклав на изостаналостта и бедността, бива посещаван от важни персони, като принц Чарлз. Така правеха важните персони, посещавайки гетото Совето, гигантското предградие на черните край Йоханесбург по време на апартейда. Това е начин да изразиш съпричастие към най-яркия пример за туземното нещастие.
Впрочем откатът на онази бедност в предградието доведе трайно на власт един африкански социализъм от вождистки тип, но да спрем с аналогиите, за да не се подхлъзваме встрани от любовната история в Столипиново.
Разликата между Пеевски и принц Чарлз е като някои несъответствия между Столипиново и „Унтер ден Линден”- световно известно средище на музеи, паметници, площади и улица, демонстрираща просперитета на богатата част от Европа в столицата на водещата европейска икономика.
С любовта на хората, ако наистина има такава в случая с Пеевски и жителите на Столипиново, не може да се спори. Чувства, какво да се прави! Но все пак увисва въпросът: защо да е тайна причината за тази любов? Защо влюбените в Пеевски граждани от Столипиново крият за какво точно го обичат?
Май ще да е срамно да се каже. А за държавата ни е срам, че такова публично купуване на любов минава за легитимно предизборно упражнение в рамките на изнасилената ни демокрация.
Автор: Иво Инджев, www.ivo.bg
