Кажи-речи от началото на седмица чепикът отново стегна „Патриотичния фронт” – много лошо било човек на име Орхан Исмаилов да става заместник-министър на отбраната, защото бил предложен от човек на име Корман Исмаилов, който ръководи партия на етническа основа.
Добре ли чухме? Валери Симеонов скочи на определена кандидатура в правителството? А кой разправяше, че важна била само програмата, не кой я изпълнявал? Кой не поиска да влезе в коалиционно споразумение, а само да подписва програмна декларация? Кой изрично подчерта, че няма претенции за правителствени постове? Баба ми ли?
Най-смешното в цялата история е, че самият Красимир Каракачанов в прав текст си призна – ако Орхан беше предложен от Радан или от когото и да е друг, а не от Корман, нямаше да има проблем. И какво излезе – проблемът е в главата, но не на бъдещия заместник-министър на отбраната, ами в пълните с патриотични идеи глави, добрали се до парламента. Единственото хубаво е, че добре го осъзнават тези глави и явно се чудят как да се измъкнат от кашата – първо заговориха за срок от 24 часа да се решава за Исмаилов, после вече цяла седмица дават, нищо чудно утре да дадат и четири години.
Орхан Исмаилов трябва да си остане на поста, на който е избран. Причината е проста – никой не му намери и един кусур. Най-малко пък тези, които говореха за програми, а не кой трябва да ги изпълнява. Като нямаше претенции към „КОЙ”, докато се правеше правителство, сега да не се вие на умряло. Олеква някак пустият патриотизъм така. Който иска да го вземат за сериозен държавник, да мисли с няколко хода напред. А ако не може – да не влиза в парламента. Иначе се получава като в приказката с изнудвачите и терористите - не се преговаря с такива.
Вече видяхме, че на „Патриотичния фронт” му е трудно да си качи програмата в Интернет преди да минат изборите – ако му е трудно и да реши какво иска като подкрепяща управлението сила, да отиваме наистина на нови избори. Дали ви стиска обаче, патриоти?
