Надпреварата за свалянето на партийната субсидия започна вълнуващо. Щастливият от изборната си победа и прескочил трапа на "Апартаментгейт" Борисов реши да се отдаде най-сетне на популисткия ход да изпълни желанията от референдума на Слави Трифонов (друг е въпросът защо го направи чак сега). Както той, така и останалите ключови фигури от ГЕРБ, прокарват цялата идея с едно особено настроение, което гласи следното: "Като цяло знаем, че е популизъм, даже сме сигурни, че е, обаче толкова ни дойде ищаха след последните избори, че ще я направим тази работа, за да спечелим и бъдещите местни, а от там до парламентарните вече, работата е опечена".
Премиерът правилно усети, че тъкмо сега е моментът да нагнети допълнително престижа си, след като се оказа, че може да печели и без Цветанов. А още по-интересното е, че днес Делян Пеевски обяви как според него субсидията трябва да е не 1, а 0 лева. Според него при един лев партиите ще фалират, но при 0 лева може да се мине към американския тип политика, в която има прозрачни и ясни дарители на всяка партия и всички знаят кои бизнеси стоят зад тях.
Много е интересно обаче как някой може да си представи официалното обявяване на т.нар. "бизнеси". Представете си списък с реалните донори на ГЕРБ, БСП, ДПС и всички останали - наистина прозрачен, ясен списък. Вътре ще има: препрали отдавна парите от наркотици и контрабанда на 90'те мутри, превърнали се в крупни предприемачи; купища бизнесмени, известни повече с прякора си, отколкото с реалното си име; вечно абонирани за обществени поръчки фирми, които ремонтират държавата, забогатявайки от лошия ремонт; хотелиери, които твърде добре знаят, че ако не искат проверки, трябва да финансират властта, защото така финансират собствения си престой извън затвора; строителни предприемачи, които така и така дават апартаменти на четирикратно по-ниски цени на партиен елит, може директно да го спонсорират с дарение, за да не принуждават хора като Цветанов да изпадат в неловко положение, в което да обясняват, че "може да не е морално, но е законно". Въобще може да си представим театрална постановка, в която завесата в дъното на сцената, криеща реквизита, преобличащите се актьори, чакащите реда си да излязат на сцената, изведнъж шумно се сваля и изведнъж виждаш истинският Парламент: онзи на 220-те (долу-горе, на око, са толкова) обръчи от фирми, които хвърлят обръч след обръч върху изтренираната във въртене на гъза властова талия.
Разбира се, нищо от това няма да стане. А трябва да стане друго: като толкова има вълна от популизъм и мерак да се намаляват субсидии, давайте да го играем максимално честно: субсидията да падне до минус 10 лева. Тоест, за всеки глас, партията плаща 10 лева, внася ги в държавния бюджет, за да може неприятното ѝ присъствие на сцената да бъде компенсирано с някакви пари. Кой ще те компенсира за сутрешните блокове? За наказанието да гледаш повторяеми физиономии с повторяеми реплики? За липса на грижа за здравеопазването, за образованието, за икономиката? За бедните речници на богати хора с огромни тераси и огромни ламтежи? Ето, ние вече не сме наивници, че да не сме подготвени за всички мизерии, които престоят на една партия в парламента оказва: но нека субсидията стане минус десет. Те пак ще я избият по онези "другите" начини.
Автор: Райко Байчев
