Знаете ли как най-добре се описва усещането за корупция – такъв точно е терминът в индекса на "Трансперънси интернешънъл"? С един класически виц. Той е следният: Отива български управник на гости на свой колега от Италия. Италианецът решава да се похвали – завежда нашенеца на разкошната си вила край морето и почва да се фука. Българинът го пита: "Добре де, ти как успя да я построиш?". "Виждаш ли онази магистрала ей там", отвръща италианецът. "Да", казва Бай Ганьо. Следва отговор: "Ами асфалтът трябваше да е дебел 30 сантиметра, но е 20 – така успях".
След няколко месеца българинът кани италианския си колега на гости в България и бърза да се изфука със своята вила. А то – не вила, ами истински палат, като на картинка със сараите и двореца на Путин. Италианецът се впечатлява искрено: "Е как успя?". "Виждаш ли онази магистрала там", казва българинът. "Каква магистрала", учудено свива рамене гостът, докато се оглежда наляво-надясно. "Е именно де", лукаво подмята Бай Ганьо.
Именно де – идеята чрез общ принос от данъците на всички в ЕС да има такова разпределение на парите, че тези с по-нисък жизнен стандарт да догонят тези с по-висок е пълен провал, специално за България. И няма разлика кой управлява – примери за грандиозни скандали може да се вадят откакто сме в ЕС. По-важно обаче е друго – резултатът, защото пред числата и боговете мълчат! Достатъчно е само да погледнете различните класации за оценка – прилагам като пример оценка на БАН от средата на 2019 година как ще стигнем среден европейски стандарт след половин век! И това е оценка от времето, когато още не бяхме чували за коронавирус – сега с това оправдание не ми се мисли колко ще преоцени БАН нещата. А обръщам внимание точно в тази посока, защото науката и знанието са най-ефикасният път за общ просперитет и вдигане на жизнения стандарт.
И защо става така? Просто е – защото еврофондовете в огромната си част са за наши хора. Независимо от политическото управление, в това отношение промяна няма. Отново пример – колко дава България за научна и развойна дейност и колко усилия хвърля за развитието им? Специално го поставям този въпрос, защото благодарение на научните постижения печели като цяло съответното общество. През 2015 година си поставихме за цел 1,5% от БВП до 2020 година. През 2020 година се оказа, че аха да я стигнем – разминали сме почти двойно! Да не говорим, че непостигнатите 1,5% инвестиции за иновации е трябвало да са двойно според стратегията "Европа 2020".
Къде отиват тогава парите от ЕС? Отиват в окрупняване на бизнес, който е гъст с политиците, защото от тях зависи да направят разпределението "законно", но към който трябва - у нас много-много не се стараем дори да е "законно". Огледайте се в строителството – пътната инфраструктура! Огледайте се в селското стопанство – колко души прибират лъвския пай субсидии за единица площ? Така ли се прави конкуренция – когато малко на брой вземат най-много? Не, така се правят олигархии! А при олигархията неколцина живеят чудесно, всички останали живеят изобщо не толкова чудесно. На народен език – в къщите за гости домакините си я карат прекрасно!
Автор: Ивайло Ачев