Пародийно видеоклипче, осмиващо разпространено в края на август писмо на симпатизанти на ГЕРБ спрямо лидера на ДСБ Радан Кънев събра огромно количество гледания и коментари в социалната мрежа Facebook.
Видеото е дело на Татяна Кристи - журналист и политически анализатор. Кристи намира свой оригинален начин да демонстрира докъде е деградирала българската политическа класа и как това влияе на обикновените хора. В поредица от сатирични клипчета тя представя смешно-тъжната страна на политическото ни подобие на живо. Кристи се маскира като учителката Лютинка от село Лайка, община Долни Ръб, симпатизантка на БСП от кампанията #АзСъмБСП, Цецка Цачева, фен на Слави Трифоновия референдум, Превантина Бездарова – пиар на Бойко Борисов, кандидат-рицарка от жълтите павета и още, и още. Всяка една пародия е направена като отговор на истинско събитие и неговите недъзи.
Ефектът от клипчетата наведе на доста тъжни мисли. Поради невъзможността да разпознаят пародиите на авторката, повечето хора я заливат в обиди и нецензурни думи. За клипа "Стига Трикове" тя получи стотици ругатни от хора, които я взеха за истинска почитателка на Борисов.
В зората на театъра и киното, прохождащите зрители често са възприемали актьорите за истински герои и са говорили с тях, карали им са се и са преживявали фикцията като истинска. Много американски индианци не са били допускани до театрални салони, защото са искали да скалпират актьорите, които играят „лошите.” Така става и в България - имаме рудиментарен и примитивен подход към това, което виждаме и се можем да различим кое е истина и кое е фикция. Абсурдите в живота на българина са станали ежедневие и затова той вече е загубил представа за това кое е логично, възможно или допустимо и кое не е. Българите вече години наред живеят в един тъжен фарс, който се играе от корумпирани, необразовани и престъпни лица във властта и затова са неспособни да различат тънкия метафоричен хумор, безжалостно осмиващ пороците на тези, които се мислят за недосегаеми.
Независимо от актуалната си тематика и популярност, нито една голяма електронна медия не е отразила клипчето в "защита" (бел. ред. - кавичките са нарочно сложени, дано с тази бележка е ясно защо) на Борисов. Всъщност, необяснимата причина е обяснима – идват избори и медиите се приготвят да осребрят парите от дебелите партийни рекламни бюджети и най-малкото, което им трябва е един разсърден ГЕРБ и премиер. Има и друга причина – която обяснява защо сме на 113-то място по свободата на медии и тя е, че някои теми и личности в България са табу за подигравки и жилеща политическа сатира. Всъщност този жанр в Бъглария въобще не съществува. Той съществува само в истински демократични страни.
Ако се развие, този жанр може да бъде много оздравяващ за българското общество както и финансово изгоден за медиите, които го разпространяват– така както той е на много голяма почит и е много доходоносен на медиите във всяка една истински демократична държава - това е общото мнение и на двамата автори на настоящия текст. За съжаление в България положението е съвсем различно и разбираме колко „свободни” са медиите по тяхната избирателност какво да отразяват и какво да не забелязват, за да не разсърдят хора, раздаващи порции и определящи назначения и уволнения само с едно телефонно обаждане.
В България има теми табу, които никога не стигат до масовите средства за информация и това не е тайна за никого. Проблемът е, че порочният кръг на медийната зависимост е симбиозно свързан с властта или с тези, които плащат за това с какво да се облъчва населението. А самото то е забравило да различава сатирата, сарказма и хиперболата и е започнало да приема всичко, което му се представя, за чиста монета. Липсата на критично мислене и анализ у много хора е резултат на дългогодишно облъчване с нечистоплътни медийни материали и поръчкова журналистика. Образите на пародиите на Татяна Кристи са на един сантимертър разстояние от истинските образи, които виждаме всеки ден по телевизора, в политиката и обществения живот. Татяна просто им дава един допълнителен гротесков акцент - не че и без него си ги нямат тези акценти в изобилие.
Жалко е обаче, когато трябва да обясняваш що е то пародийна сатира - това е все едно да обясняваш шегата в хубав виц. Осмислянето става на база интелект и обща култура - а когато в отговор на хубави пародии идват послания от сорта на "Какво си лапала, че си размазала червилото към носа и брадата! Нямаш ли огледало?" и "Лельо, първо изтрий доматите от устата, защото това е неуважение към "Краля-Слънце". Тази година доста ни поогря, че чак изгоряхме. Хайде сега си го вземи у вас и си го гледкай с многото любов, която му даваш! На Бойко кукличката" и такива възприятия на видеото сякаш то е реалност са десетки, единственото, което ти идва в главата, е колко беше цената на напалма и откъде да си поръчаш индустриални количества - през газов хъб "Балкан", може би?
Автори: Татяна Кристи и Ивайло Ачев
