"Ние настоявахме да има регионален принцип при редене на листите, а не туристи и парашутисти", заяви фаталната блондинка Дани Каназирева, преди да поведе организацията на "България на гражданите" в Пловдив по незнайни пътища. "Това цупене - "или ще е на моето, или няма смисъл", не го разбирам. Всеки има право на своя шанс", не остана длъжна лидерката Меглена Кунева. Каназирева има сравнително малък политически опит, но вече напуска втора партия с гръм и трясък, като първият й развод беше с ГЕРБ.
Женският двубой в "България на гражданите" е част от голямата подмолна битка във всички партийни формации, която тече при подреждането на депутатските листи - "парашутисти срещу местни" или "София срещу провинцията".
Погледнато от местната камбанария, спускането на водачи на листи, които не познават избирателния район, е обидно, унизително и намалява шансовете за успех. Кандидатът разполага с едва 40 дни да опознае областта, местния облик на хората, да научи имената на партийния актив и особеностите на политическия пейзаж, да преодолее пълното си невежество за бита и поминъка на населението. Никой не иска да си има работа със столични чиновници, които
газят с лимузини и лъскави чепици селската кал
и смятат, че доматите се ядат с колците.
Подобни опълчения срещу парашутистите не са избухнали единствено в партиите, които все още не са обявили номинациите си за 42-рия парламент.
В БСП например също ври и кипи. Организацията в Търговище възропта срещу инсталирането на дългогодишния врачански депутат Георги Божинов начело на листата. В Благоевградско пък жалят за преместването на Корнелия Нинова, която се занимаваше активно с проблемите на селските стопани там. Във Видин шефовете на общинската организация обявиха, че не желаят да обитават една и съща листа с Михаил Миков. В Пазарджик местната структура също се оттегли обидена, тъй като нейните хора изпаднаха твърде назад в класирането. Недоволството по места идва оттам, че Изпълнителното бюро и най-вече лично Сергей Станишев посочваше кой да води листата, а пък вторите и трети места в редица области са предоставени на партньорите от Коалиция за България и на т.нар. гражданска квота. БСП-Благоевград изпрати остра декларация до "Позитано" срещу предоставянето на второто място на лидера на "Евророма" Цветелин Кънчев. Кънчев беше нежелан и през 2009 г., когато плевенската организация го отхвърли и в крайна сметка ромската партия излъчи Милена Христова, която бе избрана от Пловдив.
Надигането на местния патриотизъм при социалистите се съчетава и с перманентния конфликт между "станишевисти" и първановисти". Дотук Станишев изчисти от първите места остриетата на бившия президент - Румен Петков, Кирил Добрев и Ивелин Николов, а останалите по-ярки негови привърженици
почти не припариха
в списъците
Лидерът сложи свои верни хора начело в районите на първановистите - Монтана и Добрич, и сам пое диригентската палка в Стара Загора. Областните съвети на БСП през уикенда подредиха листите, но окончателният им вид отново ще бъде оформен от Станишев, който ще го предложи за гласуване на пленума във вторник. Ако и тогава се получи десант на парашутисти, крехкият мир в червената партия може да бъде взривен.
Ропотът на регионалните играчи се усилва и поради още една причина - заради промените в демографската ситуация 14 депутатски мандата се вземат от малките области и се прехвърлят към големите избирателни райони - София, Пловдив, Варна, Бургас и Благоевград. И не стига, че столицата ще има осем народни представители повече, но пък и софиянци допълнително са налазили листите в страната, което също усилва обидата на регионалните елити.
Никоя партия, колкото и да изглежда дисциплинирана и да се радва на лоялна членска маса, не бива да подценява драмата и изкривяванията при подреждането на листите. Дори ГЕРБ, при които редът е досущ казармен, може да се препъне, ако някой влиятелен съветник или кмет реши тихо да бойкотира кампанията на своята партия или да играе за някой друг. Именно тези опасения, които тресат всички централи, ги карат да обявяват кандидатите си в последния възможен момент преди изтичането на крайния срок. Замисълът е недоволните и разгневени политици да нямат време да се организират и да се преместят в друга партия.
Удържането на тънките баланси е най-сложното политическо изкуство и на тези избори най-добре ще се представят партиите, които успеят да постигнат хармония между службогонските мераци в центъра и по места.
Руслан Йорданов, Стандарт