Българският скандал около Panama Papers започва едновременно европейски и провинциално. Европейски, защото в цяла Европа се надига подозрението, че някой ни манипулира и че журналистите, разполагащи с милиони документи за пари в офшорни зони, все нещо ще укрият от публиката. И провинциално, защото никъде другаде това подозрение не се поднася така брутално.
От публикации в българския печат човек остава с усещането, че единственият местен журналист, който има достъп до Panama Papers, е бил специално подбран, за да потули информация, засягаща България, а не за да я разкрие. Било защото не умее да работи добре, било защото е зависим от някого.
Единственият български журналист с достъп до огромния масив данни е Алексения Димитрова, която пише за "24 часа". От вчера за нея се твърди, че предоставя твърде оскъдна информация. И се припомня, че е била агент на комунистическата Държавна сигурност. За страна като България, в която ако не целият, то почти целият съвременен бизнес се смята за рожба на тайните служби, посланието е повече от ясно - каквото и да излиза от това перо по тема, свързана със съмнителни финансови операции, то е предварително компрометирано.
Професионална ревност?
Може и да е така, но усещането за професионална ревност, продиктувала тази реакция, също не е за пренебрегване. И във Франция има подозрения относно медийния партньор на гигантския проект, но те са поставени в скоби, не са основен акцент в разказа. В случая става дума за “Льо Монд” - влиятелен вестник, чийто авторитет беше силно разклатен на няколко пъти през последните десетилетия. Най-вече след едно разследване, публикувано преди 13 години, което обвиняваше вестника във финансови злоупотреби и глобални политически зависимости. А това е последното, което ти трябва като биография, ако си се захванал с разследване на офшорни сметки на политици.
Журналистите на “Льо Монд” твърдят, че когато са започнали търсенето в Panama Papers, са проверили и собствените си издатели. И ако погледнем конкурентните издания “Фигаро” и “Либерасион”, няма да видим никакви подмятания по този въпрос. Те не са се захванали да търсят сметка на международния консорциум кого си е избрал за партньор от Франция и защо. Акцентите в техните публикации са разкритията на Panama Papers и методологията на работа вътре в консорциума.
Въпреки това глобалната подозрителност към този проект е факт - и има защо. Поради простата причина, че в основата на Panama Papers не стои журналистика. Не и такава, каквато я познаваме от учебника - като независима дейност, в хода на която журналистът сам избира обекта на своя интерес и сам преценява откъде каква информация му е нужна. Тук всичко е наопаки. Темите на възможните разследвания се съдържат в изтекли (значи подбрани отвън) документи. И то подбрани от източник, който не е журналистически по природа. Затова и основният професионален принос на медията в работата с тези документи би трябвало да не е толкова в това да намери интересен сюжет измежду милиони, а в професионалното умение да доразплете дадена история, като потърси други - "неконтролирани" - документи, като намери очевидци, попита експерти. А не да се ограничи до това кой е споменат в някой мейл и какво той самият има да каже в своя защита. Това обяснява високото изискване към онзи, който работи с документацията. Но не може да обясни агресивния тон, с който се поднася това изискване.
Какво знаем дотук
Дотук в България като твърди имена, свързано с Panama Papers, излязоха Николай и Евгения Баневи. Има и подозрения за Делян Пеевски. Цифрите са следните - сред милионите документи на Panama Papers засега са открити “поне 50 компании, 6 фирми-посредници, 16 собственици и 78 акционери”, имащи отношение към България. Това са фирми, принадлежащи или на български граждани, или на чужденци, живеещи в България. Техните адреси са в София, Пловдив, Банско, Плевен, Стара Загора, Варна, Севлиево, Правец, Монтана, Созопол, Панагюрищe, Габрово, Русе.
Тази информация изглежда доста оскъдна на фона на верижния глобален скандал, провокиран от разследванията в други страни и довел до разкрития за десетки влиятелни личности - от президентите на Китай и на Русия до Мишел Платини и Джаки Чан.
Алексения Димитрова твърди, че се е включила късно в международния екип от 370 журналисти и че само от няколко седмици работи върху това, което е отнело на колегите ѝ близо година. От белгийския “Льо Соар” идва косвено потвърждение на думите ѝ. Там има трима журналисти, които работят върху Panama Papers. И тримата твърдят, че са в екипа от 10 месеца, но са им “трябвали поне шест месеца, за да започнат да се ориентират”. Чак след това са си разпределили задачите и са определили кой кои споменати в документите хора да следи.
Словашкият пример
Подобно на България, Словакия също е представена от една журналистка в екипа. Но информацията, публикувана до този момент за Словакия, е дело на разследващ екип, в който освен словашката журналистка участват и четирима чехи. Те съобщават, че до този момент са разкрили 283 чешки и 106 словашки граждани, замесени в укриване на данъци или пране на пари. Сред тях е и Петр Келнер - най-богатият чех, класиран от „Форбс” на 106-о място по богатство в света. Пример за факт, който бързо достига до публиката, но който се нуждае от по-нататъшно обстойно проучване.
Автор: Татяна Ваксберг, Deutsche Welle
