Навръх Коледа в България дойде новината, че Русия обмисля следния план: курортният комплекс "Камчия", разположен на 25 километра южно от Варна, да стане "основна чуждестранна културно-хуманитарна площадка за прокарване на руските интереси в Европа". Защо тази тема се повдига точно сега? И какво цели Москва, обявявайки публично своите намерения?
Две възможни обяснения
Първото обяснение е тривиално. Във въпроса за развитието на "Камчия" няма външно-политическа интрига, защото той стои отдавна на дневен ред. Санаторно-оздравителният комплекс, разположен на 31 хектара, е собственост на кметството на Москва. Договорът за изграждането му е подписан през 2008 година от правителството на Сергей Станишев. През 2016 година бе обявено, че имотът се продава на търг. Поради сложната финансова ситуация около комплекса, още от 2015 година се обмисля собствеността да бъде придобита от Руската федерация (РФ) и така да се намери възможност за финансирането му от федералния бюджет.
Защо обаче се вдига толкова много шум? Така стигаме до второто възможно обяснение: според мен, разгласяването на плана цели най-малко две неща. Първо: да се покаже на всеослушание, че Русия не само не се е отказала от претенцията да бъде водещ геополитически играч, а има категоричното намерение да продължи да работи за нея. Второ: да се направи пореден опит за "респектиране" на членката на НАТО България.
От срещата между Тръмп и Борисов стана ясно, че България планира да изгради координационен център на военноморските сили на НАТО в Черно море. Той ще бъде във военноморска база Варна. Отговорът на Кремъл - Русия да реализира близо до Варна "образец за мека сила", както се изрази руският външен министър Сергей Лавров.
В полза на този анализ говори и фактът, че още в началото на обръщението си пред Федералното събрание, на чието заседание бе поставен въпросът за съдбата на "Камчия", Лавров заяви: "Нашите американски колеги, заедно с най-близките си съюзници, се опитват да забавят, включително със сила, обективния процес на създаване на по-справедлива и демократична полицентрична система за световен ред. Те се опитват да ограничат развитието на нови световни центрове".
Разбира се, от гледна точка на Кремъл, "по-справедливата и демократична система" по всяка вероятност е тази, в която "обективно" се дава достатъчно простор на руските имперски амбиции. А Русия съвсем не се ограничава до използването на "мека сила" за реализирането на своите кроежи, в които влиза и контрирането на "колегите". Покушенията срещу Гебрев и Скрипал, зад които се смята, че стои Русия, както и изобщо осветяването на базата на ГРУ за "мокри поръчки" в департамента Горна Савоя във френските Алпи, говорят в полза на тази теза.
Вече е късно за реакции
Може ли българската държава, която през есента на 2019 година изведнъж реши да лови "руски шпиони", да противодейства по някакъв начин на превръщането на "Камчия" в плацдарм за руската пропаганда или, ако използваме по-неутралния термин, площадка за "културно влияние"?
Отговорът изглежда е отрицателен. Вече е късно за реакции. Докато "Камчия" остава руска собственост и нейното стопанисване се движи някъде на "ръба на закона", но без да го преминава, българските власти трудно могат да направят каквото и да било. Излишно е да питаме и защо България, една страна от НАТО, е позволила част от нейното крайбрежие, която, казано не съвсем на шега, е удобна за десант, да бъде закупена от основния опонент (за да не използваме по-остри думи като "противник" или "враг") на Атлантическия пакт.
От години България се мъчи да "балансира" между НАТО и Русия. От една страна плащаме милиарди за американски изтребители и заявяваме, че сме отворени за американски втечнен газ LNG, от друга - размразяваме "Белене" и строим "Балкански поток", от който печели "Газпром". Случаят "Камчия" е резултат от този "шпагат".
Въпросната геополитическа "стратегия" е наивна. Тя предизвиква безпокойство сред партньорите ни в Брюксел и Вашингтон, а по всичко личи, че за Русия България е твърдо част от "противниковия отбор". "Финтовете" на София по никакъв начин не заблуждават руските политици.
Но и външнополитическата "стратегия" на Кремъл, която периодично цели да "дразни" и "троли" изгубените руски колонии, не събужда по-голямо уважение към бившия "по-голям брат". Нито го прави "по-популярен". Изказвания от най-високо ниво в Русия - като това, че "Червената армия е спасила българските евреи" (Мария Захарова) или това, че "славянската писменост е дошла в Русия от Македония" (Владимир Путин) - не увеличават броя на русофилите в България. За сметка на това обаче те мобилизират всички, на които им е дошло до гуша от имперските блянове на Кремъл.
Автор: Петър Чолаков, Deutsche Welle
* Заглавието е на редакцията
