"Царицата на сърцата
изпече сладки за децата.
Открадна ги момчето смело
и срещу него има дело!"
Луис Карол, "Алиса в страната на чудесата"
Спомняте ли си тази детска история? Тя свършва така: В страната на чудесата настава голяма суматоха, след като царицата организира съдебен процес срещу крадеца на сладки. Накрая тя се разкрещява: "Отсечете му главата, отсечете ѝ главата, запушете му устата" и т.н. Всеки диалог с царицата завършва с "отсечете му/й главата!" Независимо дали е възможно препоръчаната екзекуция да бъде осъществена по друг начин, извън въображението на царицата. После царят обяснява, че царицата е страшна, когато се ядоса, а Алиса казва: "Кой ви обръща внимание, вие сте само едни карти". И се събужда.
Та така и нашият министър-председател Бойко Борисов. Той, като се ядоса, иска оставки. Независимо дали му е работата или не. А като работата стане или не стане, премиерът излиза от нея или като спасител, или ни лук ял, ни лук мирисал.
Да започнем отзад напред, с най-прясната оставка на президента на Българския футболен съюз(БФС) Борислав Михайлов. След като БФС е сдружение на футболните клубове в България, то е обществена организация. Ето защо не би трябвало да е зависима по някакъв начин от изпълнителната власт, нито от политическата конюнктура в България. Но въпреки това, което би минало през главата на всеки мислещ човек, премиерът поиска оставката на президента на БФС. Много далеч сме от мисълта да адвокатстваме на Михайлов. Казано с ирония, човекът направи каквото можа за и с българския футбол. По Закона за юридическите лица с нестопанска цел, оставка може да му поиска Общото събрание на организацията. Тук пламенните фенове на премиера ще възразят, че човекът само е препоръчал на Михайлов да подаде оставка. Да, но после какво излезе от премиерските слова?
"Исках да съм ги предупредил, за да не ми правят забележки после от УЕФА и ФИФА. Те не се съобразиха с нашите препоръки, нито с това, което службите ми докладваха за случващото се в БФС. Нещата просто съвпаднаха, а акцията беше планирана няколко дни преди двубоя срещу Англия. Това си е работата на БФС. Аз не съм се стремял към него. Аз казах какво спираме да правим, за да не каже някой, че се бъркаме в работата на футболния съюз“, заяви Борисов по-късно по повод подадената от Борислав Михайлов оставка.
Да сме наясно, нашият премиер не се бърка в ничии дела, тези от УЕФА и ФИФА си контактуват с него. Също като тези от радиото и други журналисти. Формално или не, но винаги избирателно.
Премиерът се закани да уволни и главанаците от БНР. Онези главанаци, които ги избира СЕМ, който пък бива избиран от парламента, където преобладаващата политическа сила е ГЕРБ, чиито председател е Бойко Борисов. Само не казвайте, че и в този случай "отсечете им главите (на главанаците)" е безобидно пожелание, а не директива, която изброените по-горе (независими от премиера?!) институции стриктно изпълняват, да не излезе, че са "само някакви си карти". По смисъла на Закона за радиото и телевизията, БНР и БНТ са юридически лица и обществени доставчици на медийни услуги. Те, като се замисли човек, са точно толкова обществени, колкото БФС. И друг, а не премиерът, може да уволнява там. Иначе няма мислещ индивид, който да не е сигурен, че гендирът на БНР трябва спешно и смирено да си ходи. Но по закон, а не по премиерско разпореждане.
Има не особено тънка разлика между това да разпоредиш и да изкажеш мнение. Едното е задължение на премиер в рамките на правомощията му, а другото – гражданско право. Последното изключва императивния тон. Но включва повече знания и мислене кой кого назначава и кого може да освобождава от поста му или от главата му.
Автор: Спасиана Кирилова
