Най-сетне се намериха корави мъже и жени, които да гарантират стабилността на държавата в тази "тежка ситуацията" на постоянна безтегловност, в която иначе перманентно витаем.
Смели, решителни и винаги последователни в позициите си, геройски обречените да носят тегобите на управлението реформатори грабнаха мандата и сега напълно естествено се чудят какво да правят с него.
Наясно са, че сами не могат да го консумират, трябва да си го поделят с Патриотите, а от ГЕРБ да им дадат картбланш за действие. Иначе - пустият мандат не се преглъща, дърпа се, опъва се, не ще. Ето защо героите трябва да станат ухажори на всеки, който може да ги ритне по-високо към управлението. Смело изпъчили гърди, те ще продължат започнатите реформи, а от толкова всеотдайна грижа към държавата не могат сами себе си да реформират.
Цепят се, карат се, прегрупират се. Като в детската градина: Кунчо и Любчо делят отбора, единият иска на пързалката, другият - на катерушката. А останалите не знаят какво им се прави и затова почват да мрънкат.
Още преди време реформаторите продаваха достойнство пред кооперацията си, за да санират уж Блока, но той пък загни в основите си. Сега с парчетата мазилка от други блокове ще слепват с мандата поне това, което остана от ведомственото им жилище. Ясно е, че от достойнството им нищо не остана!
Но те са герои и са готови за подвизи. В техните очи изглеждат с величествени осанки и гордо вдигнати глави. Отстрани обаче се виждат едни приведени карикатури, облицовали се като мандатоносители, на които никой не обръща внимание.
Стискането на мандата обаче не може да продължава вечно, колкото и приятни усещания да предизвиква от нозе до уши за Лукарски и Кунева. Така е на детската площадка - викаш "къща", когато някой иска да ти вземе най-ценното, но няма как все в "къщата" да седиш. И ще дойде време, в което ТЕ отново ще се завиват през глава без топлия мандат до себе си ...
Автор: Румен Скрински
