Анализът е публикуван във Facebook профила на бившия правосъден министър Христо Иванов.
Още за опраскването на съдебната реформа и завладяването на държавата
Вчера в Правна комисия почти тихомълком от проекта за изменения в Закона за съдебната власт е отпаднало обявяването на членството в тайни общества за несъвместимо със заемането на магистратска длъжност. Чаках кога ще дойде моментът на опраскване и на тази част от съдебната реформа и той не закъсня, както си му е редът, в последните парламентарни дни когато мислите на всички са заети само с плажове и почивки.
Понякога, демокрациите биват разклащани от резки и ярки събития, например протичащия контрапреврат в Турция или разкритията относно ролята на ложата Propaganda Due в Италия през 70те години на 20 в. Друг път, демокрациите се разлагат почти неусетно. Не с преврати, дори не и с агресивни законодателни действия както това става в Унгария и Полша. Понякога разпадът е въпрос на комбинация от мълчаливо съгласие между тези, от които зависи да прилагат демократичния модел, и безсилна пасивност от страна на гражданите. Изобщо не се налага конституцията, законите, принципите, гарантиращи върховенството на правото и пр. да бъдат отменяни формално. Те не пречат никому, дори осигуряват удобен камуфлаж. Просто, властовата практика е съвсем друга. Например, разделение на властите на книга има, но когато главата на изпълнителната власт нахлуе на заседание на административния орган на съдебната, никой не пита има ли такава точка от дневния ред, не подлага на гласуване изслушването на премиера. Не. Членовете на ВСС просто стават на крака. И при тази гледка въпросът кой прати онзи СМС губи всякакъв смисъл. С подобно поведение, което е дефакто норма за мнозинството от управленската класа, действието на формалните норми се суспендира мълчаливо и, през повечето време и за повечето граждани – незабелязано. По израза на големият Живко Сталев, това е „нормативната сила на фактическото”.
Последните дни дават още добри примери в тази насока. В Турция Ердоган има пълно мнозинство в парламента, смачкал е опозиция и преса и провежда брутална чистка на всички възможни гнезда на несъгласие. У нас такива мерки не се налагат. Парламентът се е напълнил с безименни (дори и да са с гръмки прякори като, например, „Ревизоро”) законодателни магураджии и трафиканти, които сменят толкова формации, спонсори, позиции, че практически стават неуловими за общественото мнение. Това е една бозава шаячна маса, която препълва пленарна зала и от която всъщност зависи управлението на страната, законодателството и прокарването на всякакви лобистки интереси. Обединени са и са силни, но за пълнота на този парламентарен модел, на фасадата на Събранието трябва да се запише и вторият им принцип: „Пачавра леке не хваща”.
В Турция се опитват да ликвидират отстояващата независимостта на съдиите организация Yarsav с брутални арести, у нас – натискът срещу Съюза на съдиите е банализиран до незабележимост (поне, откак Цветанов , този повелител на бозавата шаячна маса, се научи да стои в сянка): през целия процес на обсъждане на измененията в Закона за съдебната власт в Правна комисия, депутати си позволяват постоянна агресия срещу ССБ и хора, свързани със съюза. Това е „добър тон” във властта. Цацаровото мнозинство във ВСС воюва със Съюза. Медиите на оста Цацаров-Пеевски го агресират поне по веднъж на седмица. Ръководната съдебна номенклатура по места дава да се разбере, че да си член или активист на ССБ не е добра идея за развитието на кариерата ти като съдия.
Правителството се бие в гърдите, че прави реформи, цени върховенството на правото, бори се с корупцията и, както чухме също вчера, гарантира про-европейския и про-НАТОВски избор на България. На практика обаче, съдебната реформа беше изпразнена от съдържание до възможната крайност. Знаейки, че неформалният властови модел, основан на страхуване, деморализация и негативна селекция, е непокътнат, оставиха някаква привидност на съдийско самоуправление, колкото да имат алиби за тоталния отказ от реформа на прокуратурата. Борбата с корупцията е сведена до периодични панаирджийски сценки на най-високо ниво, все по-абсурдно боричкане с един закон, който няма да промени нищо, що се отнася до системната корупция на най-високо ниво и преквалифициране на главния прокурор в пара-политически играч и гражданин, споделящ свои коментари със и относно медиите. А, и, да не забравяме: за всичко това си имаме нарочен координатор по борбата с корупцията на ниво вице-премиер, който да може по-добре да обясни в Брюксел тези наши успехи.
Един от най-важните залози на т.нар. съдебна реформа трябваше да бъде изчистването на съдебната власт от корумпирани и очевидно непригодни по некомпетентност, деморализация и зависимости за длъжностите си съдии, прокурори и следователи. Превръщането на Инспектората към ВСС в силен инструмент за тази цел беше минирано с избора на инспектори: по обичайната си практика, парламентът спазари хора, които по никой начин не внушават очакването, че ще се борят с корупцията, зависимостите и неспазването на стандартите за професионално поведение. След като, въпреки двукратните препоръки на ЕК за проверка по казуса Чаналова- Янева, той беше заметен безследно, онзи ден прокурорската колегия опраска и проверката по твърденията на следователя Бойко Атанасов за злоупотреби с власт при проверки и разследвания на случаи на корупция. Не помогна дори обстоятелството, че един член на прокурорската колегия е имал безпрецедентната смелост да каже, че проверката е била непълна. По същия начин (макар и по-шумно) беше елиминиран и казусът с участието на Ясен Тодоров и локалния прокурорски елит във вечеринка, организирана в ресторант, свързан с борбата за „парко-места” в Слънчев бряг, наричан от главния прокурор „държава в държавата”. Така не получиха отговор редица съществени въпроси, като например защо организацията на вечеринката е била съгласувана предварително със г-н Цацаров.
И последният пример е опраскването на текста, забраняващ на магистрати да членуват в тайни общества. Не става дума за конспиративни теории или демонизация по принцип на тези форми на сдружаване. В страните с установена демокрация и традиции подобни общества имат свое утвърдено място. У нас, обаче, има обезпокоителни примери за това, че конспиративността, формирането на отношения на вътрешна лоялност и моделът на активно рекрутиране на състава на подобни структури могат да бъдат използвани и за цели, различни от онези, които по принцип те обслужват. Дори простият преглед на снимките от връчването на наградите „Рицар на годината” от т.нар. тамплиери, показва амалгамирането на лица от ДС, т.нар.Библиотекарски кръг, Пеевската пропагандна машина, висши държавни лица (с бекграунд в прокуратурата) и пр. В българските условия, забраната на магистратите да членуват в подобни организации трябваше да помогне за изчистване на съмненията, че те могат да се превърнат в сенчести територии за търгуване на влияние, паралелни канали за формиране на решения и, в крайна сметка, на удобен формат, в който кланове от бившата ДС могат да продължат и в следващите поколения своето презареждане като гръбнак на неформалния властови модел у нас. Това е пример за важна мярка за очистване на съдебната власт, вкл. и вид лустрация, която, макар и предвидена от приетата от парламента Стратегия за съдебна реформа (и по настояване на БСП изрично отбелязана в решението, с което парламентът я гласува), внесена като част от законопроекта на правителството, беше провалена от мнозинството. Самият факт, че трети опит за някакво регулиране на тази материя пропада в парламента, но не с конкретни аргументи и дебат, а някак тихо и между другото, вече говори много.
През последните две години на всеки няколко месеца се случваха неща, които бяхме свикнали да приемаме за немислими. Отбелязвам това, за да си дадем сметка, че живеем в условия, в изрази като „ пълзящ срив на демократичния институционален ред” и „завладяване на държавата” съвсем не са просто метафори.
