Наложените от вчера, 7 август, нови американски санкции на Русия, които спират проекта за добив на газ край остров Сахалин и развитието на единствения потенциален руски завод за втечнен газ, е пореден повод да си зададем въпроса за „войната на санкциите” и кой с какви оръжия борави в нея.
"Тънкият намек" на Запада е, че Русия е технологично недоразвита държава, чиито приходи зависят от природните й богатства, а не от принадената стойност, създадена от човешкия фактор. Съответно Русия не може да се справи с предизвикателствата на съвременната добивна индустрия без западна помощ.
Да сте чували Русия да налага санкции на омразния Запад чрез забрана за износ на технологии? Самата мисъл е абсурдна. А е абсурдна, защото огромната държава се управлява по логикта на социализма макар и с привидно капиталистическо лице: граби от природата, а след нас и потоп.
Ако СССР, прероден в Русия на Путин, беше влагал адекватни усилия и средства в модернизацията и не беше наблягал само на консумацията на принципа „ден да мине, друг да дойде” (много „планово стопанство”, няма що!), може би щеше да бъде намалена пропастта в науката и техниката с развитите западни държави, създадена от десетилетия поради тъпотата на комунистическата система на централизирано мислене (заменящо мисленето и действието на личността).
Репченето на Русия във „войната на санкциите” изобличи това изоставяне както нищо друго. Получи се така, че Москва се опива да наказва западните икономики като им забранява да хранят собствения й народ, надявайки се да възбуди недоволство сред производители на храни и търговци в съответните държави. Но е на път, след като мина границата на полудяването чрез кладите от вносни храни, да възбуди гнева на собственото си население, ударено от бумеранговия съвкупен ефект от поскъпването и изчезването на продукти, оказали се незаменими на руския пазар толкова, колкото и западните технологии, необходими за функционирането на недоразвитата руска добивна индустрия.
Ок, руснаците са издръжливи на какви ли не родни перверзии в политиката и могат да отгладуват егоистичния инат на своя вожд за пореден път до научаването и на този урок по трудния начин. Докато те все още се задоволяват с пропагандна манджа, режимът ще продължи да паразитира върху техния аскетичен патриотизъм. Икономиката обаче не може да лапа лозунги и да гълта пропагандни каши. Аскетизмът я води до самоубийствена анорексия. Това се случва като резултат от кримската анексия.
Това очевидно го разбират и българските лапачи на руска пропаганда, които се умълчаха. Не е от жегите. Крим е все така „наш” в техните глави, но кремът от този кеф вече не стига да намаже постните им филии.
Следва продължение (на историята, която показа, че най-огромната и най-богатата на природни ресурси държава СССР се разпадна след преяждането с пропаганда и огладняване на икономиката му откъм технологии и възможности за развитие).
Автор: Иво Инджев
