Възможно ли е 2013 година да се превърне в годината на покаянието и пречистването? Апокалипсиса трябваше да настъпи на 21 декември 2012 година, но маите явно не са изчислили нещата правилно. И тъкмо когато света се успокои, нова вълна притеснения връхлетя целокупното човечество. Папа Бенедикт XVI доброволно се оттегли от поста глава на Римокатолическата църква, което, както казват хората, не вещае нищо добро. На 28 февруари Ватикана вече нямаше духовен водач, но само след 2 седмици на негово място застана аржентинецът Хорхе Марио Берголио.
"Habemus Papam!" (б.а."Имаме папа!"). Два дни след като започна конклавът, на 13 март, 115-те кардинали избраха латиноамериканец за глава на Римокатолическата църква. Той реши да носи името Франциск, докато оглавява светата институция. Изборът на име не е никак случаен. Според зловещите предсказания в “Предсказания за римските папи” на пророка Малахия, с идването на 112-ия папа ще настъпят смутни времена в редиците на вярващите. Отново според него новият глава на Римокатолическата църква ще носи името Петър Римлянина.
Възможно ли е името, което кардиналите избягват да избират, да е заради Свети Петър, който бил любимият ученик на Христос, но три пъти се отрекъл от него преди да чуе присъдата му? Макар името да не определя силата на вярата, кардиналите избраха да бъдат предпазливи и на светия престол да седне човек, който носи името на човек, следвал стриктно евангелския идеал. Свети Франциск е един от най-известните християнски светци, хората виждат в него родоначалник на субективизма и идеализма, предвестник на Ренесанса, реформатор. В действителност Свети Франциск подражавал на Христос толкова съвършено, че бива наречен "Alter Christus" – „Втори Христос”. Излиза, че той е коренно противоположната личност, на описания от Малахия – Петър Римлянина, предвестник на Страшния съд.
Може би не е случайно, че само преди няколко седмици и България се сдоби с нов патриарх. 12-те митрополити заложиха на патриарх Неофит, след като го изпратиха на балотаж с митрополит Гавриил Ловчански. Новият глава на Българската православна църква носи името на един от първите просветители и будители в историята ни. Освен това, за първи път в най-новата история на България, изборът на патриарх се извърши по каноничния църковен ред – без видима намеса от външни фактори и без предварително направени от сили извън Църквата сметки.
Случайно или не, през последните няколко месеца на територията на България се случват събития близки до Апокалипсиса на териториално ниво – протести, бунт, смяна на правителство, самозапалващи се хора и криза. На световно ниво нещата не стоят по много поразличен начин. Тук идва ключовият въпрос – може ли вярата да ни спаси в такъв кризисен момент, когато всичко поголомно се срива? Когато в историята има кризисен момент, винаги се появява някой, който да избави народите от теглото им. Много хора казват, че вярата е най-силното оръжие и уповавайки се на нея успяват да превъзмогнат мъката си. Така че, Апокалипсисът може да почака след като на световната сцена излязоха двамата нови духовни глави, носещи имената на будители и реформатори. Или може да не почака?
