"..А ти, българин и патриотин, гледаш на всичкото това с особено недоверие и думаш: "суета, суета и всяческая суета". Светът е кръчма, а ти трябва да плачеш със смях, да се смееш със сълзи и на сън да виждаш лятото на Балканския полуостров..".
Из "Политическа зима", Христо Ботев
"..Имаше обаче един човек, който бе умрял в навечерието на Освободителната война и който възкръснал при вида на освободена България, без да изпита разочарованията на нас, живите, които гледаме. Той беше осемдесет и четири годишният старец дядо Йоцо..".
Из "Дядо Йоцо гледа", Иван Вазов
"..Какво разбра ти от живота? Остана честен, ще кажеш и плаваш из облаците в съзнание на своята честност!... Глупец, счупена пара не струва твоята гладна честност..".
Из "Разни хора, разни идеали", Алеко Константинов
Ако все още се чудите защо тази гледна точка започва с Ботев, Вазов и Константинов, причината е, че цитираните произведения скоро може и да не се изучават в средното училище.
Министерството на образованието и науката публикува вчера (26.04.2016 г.) работни варианти на новите учебни планове, според които произведения на български и западноевропейски класици отново ще отпаднат от учебната програма, ако предложенията на МОН станат факт.
Ето още примери: Цялото произведение на Алеко Константинов "Бай Ганьо" няма да се изучава. Вместо това отделни откъси от него са пръснати в три класа - седми, десети и единадесети. А частта "Бай Ганьо у Иречек" изобщо отпада за преподаване.
В XI клас при бройка от около 50 часа по литература годишно, учениците ще трябва да се сблъскат набързо с Просвещението, Романтизма, Реализма, Модернизма и Българското възраждане. Голяма част от западноевропейските класици като Ги дьо Мопасан, Мигел де Сервантес и Александър Дюма не могат да бъдат открити в новите предложения за учебни програми на МОН.
Продължаваме с примерите
Няма да се учи повестта „Чичовци“ от Вазов, както и разказът „Дядо Йоцо гледа“, които сега са в програмата за XI клас. Публицистиката на Ботев, представена от „Политическа зима“ и „Смешен плач“, не е включена за преподаване. Фейлетоните на Алеко Константинов „Страст“, „Честита Нова година“, „По изборите в Свищов“, „Сеятели на рабски чувства“, "Разни хора, разни идеали" също са предвидени да отидат в миналото.
В VII клас пък учениците ще учат по-голям откъс от пътеписа на Алеко Константинов "До Чикаго и назад". В програмата са върнати и "Стани, стани, юнак балкански" и "Вятър ечи, Балкан стене" от Добри Чинтулов, които предизвикаха сериозно недоволство при предишната редакция на учебното съдържание, която костваше и поста на проф. Тодор Танев.
Няма нужда сякаш от повече примери, за да кажем нещо твърде просто: в oбразователното министерство си играят отново с огъня, като правят половинчати реформи в един от най-важните учебни предмети. Обидно е часовете по литература да се свеждат до 50-60 за една учебна година.
На практика беше невъзможно учителите да се справят с преподаването на учебния материал досега заради нищожния брой часове в някои училища, които не са със специализиран профил. Ето защо МОН взе гениално решение да окастри учебното съдържание. И това е кощунство в чист вид!
Да, ясно е, че в училище няма нужда от литература, защото на държавата не са й притрябвали в дългосрочен план хора, които да разсъждават и да имат критичен поглед. В училище няма нужда от литература, защото тя учи на ценностни модели, но у нас ценностите са непоносим товар, който струва скъпо на човека, избрал да го носи. В училище няма нужда от литература, защото няма нужда от граждани!
Без изобщо да омаловажавам останалите учебни предмети, които разбира се, са от изключително значение, трябва да стане много ясно, че хуманитарните науки възпитават у човека чувство на принадлежност и отношение към себе си и света, който го заобикаля. Когато на най-високо държавно ниво има дори умисъл за редуциране на учебно съдържание в предмети, които играят съществена роля за моделиране на нравствените качества на индивида, на какво изобщо можем да се надяваме?!
Историята, философията, литературата със сигурност не подготвят тесни специалисти, но също толкова сигурно е, че моделират граждани на едно общество, защото дават идеи, носят послания, ориентират и възпитават. И когато се правят опити за редуциране на учебното съдържание в хуманитарната сфера на средното образование, бъдете убедени, че резултатът никак няма да ни харесва след години.
Наистина е важно като общество да имаме чувствителност за подобни скандални опити за маскирани като полезни реформи, защото и без това гражданското ни поведение е дефицит. Колкото и да не ни се вярва обаче, неговото формиране започва още в семейството и продължава на чина.
И ако днес минем с лека ръка през поредните имитации на реформи, утре със същата успешност няма да се интересуваме какво става отвъд кухнята ни. И тук е страшното: да видиш хора, лишени от граждански статут, достойнство и свобода. Никой не иска това за децата си!
Ето защо намерете време и почетете с тях "Дядо Йоцо гледа", "Разни хора, разни идеали", "Чичовци", "Граф Монте Кристо", "Дон Кихот" или което и да било художествено произведение. Това е инвестиция, която никоя образователна реформа не може да Ви отнеме.
На снимката: паметникът на Дядо Йоцо, който гледа към свободна България
Автор: Румен Скрински
