Няма да има предсрочни избори в Германия, Ангела Меркел оцеля, политическата криза в най-голямата европейска икономика е избегната (засега), Европейският съюз се стабилизира, ала-бала ница, до следващата (турска) паница. Така изглежда най-важната международна новина за Европа от последните няколко часа.
Можем спокойно да обобщим, че Меркел оцеля "в името на стабилността". Изключително познато, нали? Чували сме го, при това много пъти и никога не вещае нещо хубаво.
Как оцеля Меркел? Лесно – съгласи се искащите бежански статут в Германия да бъдат държани в специални затворени лагери, докато германските власти умуват кой може да получи такъв статут и кой не може. Разумно, отговорно, пазещо ценностите на германското общество. Така, в първата половина на XX век, едни други хора са почнали да правят лагери - за "доброто" на всички останали ...
Както винаги, Дявола се крие в детайлите. Например – ако някой нещо не се хареса на Германия, той може да бъде върнат обратно до първата страна-членка, в която е регистриран, само че трябва и въпросната страна-членка да е съгласна. Ако не е – преговаря се с Австрия да поеме случая. А ако Австрия не иска – е тогава ще му мислим ...
Кризата с мигрантите стана факт поради няколко много простички неща. На първо място – по света все още има отвратителни за живеене коптори, където човешкия живот не струва и пукната пара. Но хората, по принцип, искат да живеят, по възможност добре. Затова и не е чудно, че търсят как това да се случи. Най-лесният начин е като намерят по-добро за живот място, като избягат от дупката, в която мизерстват, в която животът им е застрашен по всевъзможни начини, дори в държавата им официално да не се води война. Ако пък се води, както в Сирия например, картинката става съвсем нелицеприятна.
Има обаче един ключов момент в съвремието ни – много често местата за добър живот са станали такива, защото има и места, където животът хич не е добър. Ето и един механизъм как се случва това – когато развитите и невероятно демократични държави разработват все нови и нови оръжия, които пласират на недостатъчно развитите, където пък тези оръжия се ползват по предназначение – да убват хора. Друг механизъм – посредством пазарни механизми по-голямата и развита икономика "превзема" по-изостаналата. И така, механизъм след механизъм се облагородява почвата за явления като "Ислямска държава", които се отблагодаряват със страх, ужас и терор и заради които сега, с основание, болшинството европейци се страхуват от мигрантите. С право – няма как да знаеш на кого колко му е промит мозъкът ...
Според някои експертни оценки, макар и неофициални, само за ден през Средиземно море, във всички посоки, но предимно към Африка и Близкия изток, минават толкова оръжия, че оборотът от продажбата им е милиарди евро. По същия път минават и мигранти – предимно от Африка към Европа. За тях научаваме повече, понеже в Европа вече усилено взеха да не ги искат и се давят по-често.
И какво стана в крайна сметка? Германия, както и ЕС, в крайна сметка реши да лекува симптомите на болестта, не причините. Вдигаме огради, блокираме, правим лагери, по възможност даже директно в Африка, макар че много-много не е ясно Африка колко е съгласна и за колко пари ще се съгласи. Не спираме обаче оръжейната търговия. Не налагаме санкции на такива като САЩ, които постоянно са фактор в Близкия изток и то изобщо не безусловно за мир. На Русия наложихме санкции заради Украйна, заради Сирия обаче мълчим. Не спираме икономическите експанзии, за които широката общественост често дори не разбира, макар мащабите да са огромни. Не търсим корена на проблемите, за да го премахнем, а само кастрим отгоре-отгоре листата, макар че ще цъфнат нови. Защото хората са важни, но парите – повече. Друго си е дали ще имаш милион, милиард или трилион. Колкото повече, толкова повече – така мислят всичките Мечо Пух, които наричаме, незнайно защо, "лидери". А че честността е най-добрата политика си остава хубава приказка, за пред децата.
По повод ситуацията с мигрантите, срещнах следното сравнение - все едно помпата ни за вода да е повредена и да наводнява съседния блок. Вместо да поправим помпата, ние плащаме на съседния блок да си изкопае басейн. Ако не иска обаче басейн, му плащаме просто за да си тече водата натам. Ако пък не иска и пари - е тогава слагаме една ограда, че да не може да идва да ни досажда за тъпата вода.
Преди дни външният ни министър Екатерина Захариева най-добре показа лицето на съвременната "цивилизована" политика. "Ако си истински бежанец, не си тръгнал да избираш къде да живееш", каза тя. Коментарът е повече от излишен – остава въпросът дали наистина г-жа Захариева вярва на тази глупост? Защото дали бягаш от война или от глад е все едно и също. Само че във втория случай си "икономически мигрант". Чудно тогава защо българите се сърдим, когато в "цивилизования" Запад често ни припознават като отрепки, подобни на тези, напълнили с материал информационните канали през последните няколко години? Сигурно защото не всички са еднакви – защото едни могат да дадат и заслужават, други не могат. Но зад оградите няма да правим разлика. Така ни е по-добре – но докога?
Автор: Ивайло Ачев