В началото на учебната година една от най-елитните гимназии в България НГДЕК не успя да стартира учебния процес, поради недовършени ремонтни дейности. Експерт от РЗИ установи, че условията на 4-я етаж в сградата на 13-то ОУ не са приемливи и издаде предписания. Мнозина от родителите видяха надежда, че най-сетне се е появил отговорен човек, но не би. Нередностите по рушащата се, не само на четвъртия етаж сграда, бяха отстранени за броени дни (според някои експерти тя просто трябва да бъде разрушена и издигната наново.)
Служебният зам. - министър на културата звучеше почти обнадеждаващо на пресконференция на 19 септември, обеща диалог, проверка… Не, няма да има диалог, няма да има проверка. Истината отдавна се знае и с просто око, а документи, описващи опасното състояние на сградата, продължават да се крият.
Няма за какво да събирате двете групи, г-н министър, (миналата година се брояха подписките), просто трябва да погледнете документите – техническия паспорт, обследването на г-н Бараков, което така прилежно МК криеше, самия договор за ремонт. Няма защо да се чака до поредната зимна ваканция. Преместването може да стане в рамките на 2-3 дни. Но не е тази идеята. Все още не е ясно чии са апетитите за ремонтираната сграда, дали на Столична община или на някой много по-голям, на когото никой не смее да се опъне. Едно е ясно - всяко следващо правителство безропотно прокарва движението на тайната сделка и на никого не му пука къде прекарват по-голямата част от деня си 500 деца. А върху тях продължават да падат прозорци. И само Бог може да ги опази, защото на институциите в България не им пука.
Ето само един документ, който описва как се случват нещата. Възлага се на един журналист, но не какъв да е, да търси 2,5 млн. лв. Колко му е! Паметната записка е от среща в Министерството на културата от 23 октомври 2013 г. Ето как протича тя в стъпки и точки:
1. Участниците на срещата са представени от господин Кирил Вълчев, в качеството му на член на училищното настоятество на НГДЕК, понастоящем, изживявайки се, чрез медията, в която работи - „Дарик радио“- като проводник на идеята за така бленувания от всички център;
2. Бившият културен министър Стоянович изразява убеждение, че мястото на НГДЕК не е в сградата на ул. „Баба“. Противно на това, че като министър трябва да защитава интересите както на Министерство на културата, така и на държавата, така и на учениците от гимназията.
3. В допълнение Ирина Репуц (вече водач на листата на Реформаторския блок в Кюстендил) казва, че ремонтът на улица "Баба" не е съгласуван с училищното ръководство, както и с родителското настоятелство. Което е откровена лъжа, с оглед факта, че училищното ръководство до този момент е било „за“ ремонта.
4. Идва ред на Тодор Чобанов, който в незнайно какво качество прави следните предложения: В училището на ул. „Баба“ да бъде създаден филиал на училището в с. Кунино (училище, също подчинено на Министерство на културата), което да рекрутира учебния си контингент от ромското население. За целта е необходимо да се разкрият паралелки по каменоделско и музикално изкуство. Идеята трябва да се консултира със съответния еврокомисар, но тя вече е обсъдена и подкрепена от г-жа Ваня Кастрева.
5. Тодор Чобанов се ангажира да информира ПГ ГЕРБ с проблема с оглед изработването на адекватна позиция.
6. Проф. Герджиков подкрепя търсенето на компромисна идея и изход от ситуацията.
7. Министър Стоянович призовава присъстващите по-активно да артикулират проблема и исканията си, като посочат причините за него. Това можело да бъде добър повод за адекватни административни мерки, резултатите от които видяхме, както и видяхме, че в тях няма нищо адекватно, дори напротив.
8. Идва ред на емоционалното слово на дългогодишния директор на гимнацията Гергина Тончева, която разказва историята на НГДЕК, но пропуска да каже, че когато й е предлагана сградата на техникума Сталин, лично тя категорично е отказала да бъде преместена гимназията от ул.“Баба“ в центъра, подсигурявайки по този начин собствения си отдалечен комфорт. Далеч от очите, далеч от сърцето, разбира се, колкото по-далеч от министерството, толкова по-добре за самата гимназия.
9. Министър Стоянович се съгласява. Всяка от страните трябва да поеме ангажимент за общото дело.
10. В обобщение на тази паметна среща Стоянович посочва последващите стъпки, а именно: даване на публичност на проблема (малко след това гръмна скандала с азбеста в ремонтираната сграда, а г-н Кирил Вълчев активно пита участниците от Горно Нанадолнище къде трябва да е НГДЕК в рамките на своето предаване), разговори с МРР и Комитета за наблюдение (който незнайно защо е против неизпълнението на европрейски проект, дори поставят срокове за преместването на учениците в сградата на ул.“Баба“).
За финал: господин Вълчев да търси възможности за осигуряване на 2 500 000 лева, които МК да възстанови при неизпълнение на договора.
В България моралните победители са действително губещите. Това е. НГДЕК никога няма да се върне в ремонтираната сграда.
Вижте по-подробно Техническия паспорт на 13 ОУ тук
Вижте още снимки от сградата на 13 ОУ
Така изглежда ремонтираната сграда на ул. "Баба"
