Този текст няма да се спира на ужасяващите бомбардировки, порутените градове, масовите убийства на невинни хора в Украйна; няма да изчислява броя на милионите напуснали родните домове и собствената си страна. Този текст няма да посочва жертвите и от другата страна на барикадата, хилядите млади войници от Русия и почернените забрадки на техните майки.
За всичко това ежедневно, всяка минута медиите ни информират обилно, дори прекалено обилно, често с необяснимо настървение, сякаш са включени в състезание по кръвожадност. Понякога е трудно да се долови каквато и да е емпатия. Мисля си, че покрай тази война някои от нашите медии, някои от нас, започват да стават безчувствени. Поправете ме, ако греша. Впрочем същото важи за подредените на конвейер „специалисти” /как само звучи!/ по темата „Войната в Украйна” пред ненаситните камери, поддръжници на едната или на другата страна.
Този текст е за друго.
Нека си представим живот без Путин, Байдън и Зеленски.
Първо, живот без Путин. Един силно комплексиран и маниакален мачо, за когото казват, че има и психически отклонения. Това е напълно вероятно, защото дългогодишното стоене във властта е канцерогенно. Този човек е обиден на Запада и държи да докаже имперската мощ на Русия. С цената на всичко. И тъй като в тази страна човешкият живот никога не е имал смисъл, то това важи в неговата глава и за украинците, превърнати във врагове, както и за собствените му войници. Милиони хора си мечтаят този автократичен тиранин да бъде убит или премахнат по някакъв друг начин. Дано, бих казал, ама надали. Просто защото в него е фокусирана цялата власт и всички нейни облаги, от него произтича разпределението на огромните природни богатства и огромната корупция. Което значи, че колкото искат неговата смърт, два пъти повече го пазят.
След това Байдън, същият който имаше участие в разпореждането на бомбардировките над Сърбия. Този сенилен човек, който забравя името на жена си, както и къде се намира, който пада по стълбата от самолета, дали знае точно какво се случва? Или важното за него е да продаде застоялото по складовете американско оръжие и да притисне Русия, за да излъчи демонстрация на американско могъщество? Именно да излъчи, защото иначе тази сила не се усеща, напротив. Ами ако го нямаше този неадекватен ястреб, дали нямаше да е по-спокойно за всички ни?
Президентът на Украйна Зеленски е актьор и продуцент. Такава е неговата кратка визитка до 24 февруари. Сега той е наречен от западната преса "лидер на свободния свят". Други твърдят, че типично за психологическия профил на актьора, е влязъл в роля и дори преиграва. Дълбинните причини за това твърдение са две. Едната е конюнктурна, така е направляван и вдъхновяван от своите сценаристи и режисьори отвъд Океана. Втората причина Карл Густав Юнг обяснява с така наречения "автономен творчески комплекс", който е по-силен от волевите, и психо-физически дадености на личността и често я обсебва, изгребва и подчинява докрай. Има и други причини. Най-разпространената от медиите са патриотизмът и загрижеността на Зеленски към неговия народ. Промъкват се и слухове, че същият не смее да преустанови войната, защото го е страх от неонацистките групировки край него.
На голяма част от украинците не им пука кой е президентът им - допускам това. Те просто не желаят да страдат и колко ясно и човешко е това. И не разбират защо не са спазени Минските споразумения, защо продължават неспирните сражения от 2014 година досега в Донецк. Ако това беше направено, щеше ли тогава Украйна да бъде нападната? Ако Зеленски си беше подал оставката, нямаше ли тогава да бъдат предотвратени ужасяващите разрушения и убийствата на стотици хиляди невинни хора? Дали това не би било по-разумно? Не е ли човешкият живот основна ценност? За обикновените украинци е важно да живеят в мир със северните си съседи, както и обратното. За хората е важно да имат евтин ток, газ, петрол, храна, да отгледат спокойно семействата си, вместо да се превръщат в мишени на одиозния диктатор Путин и неговата армия и полиция. Едва ли за доста от обикновените украинци думата "патриотизъм" означава това, което означава за Зеленски и неговите генерали.
Впрочем така нареченият украински патриотизъм/национализъм е любопитен феномен. Малко назад към историята. Един интересен факт. През 1917 – 1918 година само за няколко месеца в рамките на сегашна Украйна се образуват четири държави и няколко хетманства. Този клетъчно саморазмножаващ се национализъм, съчетан с фанатичното актьорско превъплъщение на Зеленски в ролята на "лидер на свободния свят" и корумпирана администрация са взривоопасната смес, от която сценаристите от другата страна на Океана съчленяват своята противоруска етнобомба. А сметката плащат обикновените украинци, както и отчасти обикновените руснаци. Засега.
Нека си представим живот без Путин, Байдън и Зеленски.
Това е само началото. Трябва да напрегнем въображението си и да си представим, че тези герои не съществуват, което все някога ще се случи. Трябва да си спомним за мира и нормалността, преди окончателно да сме свикнали с отровната пропаганда от ляво и дясно.
Останалото ще се реши така, както и започна – без нашето бутафорно участие. И дай боже финалът на този филм на ужаса да е час по-скоро.
Зная, ще получа множество упреци в политическа некоректност, както и в обратното. Както зная, че съм прав. Защото от безсмислен шум, преименуване на алеи, шествия и митинги в „подкрепа на…” и други подобни режисирани и лицемерни прояви няма никакъв смисъл. Но това го знаете и вие.
Нека си представим живот без Путин, Байдън и Зеленски
Автор: Калин Илиев
