Да се разберем нещо още от началото – не харесвам чалга, не слушам чалга, мога да се забавлявам и без наличието на този стил „музика”. Отделно това е едно от малкото видове изкувство, в което не намирам нищо положително. Особено предвид какво предлага то - глупави и откраднати текстове, сръбски и гръцки мотиви, банални теми и прочее.
И все пак – ето ме. Пиша (нещо като защита) на тази „музика” (термин нарочно използван в кавички, защото смятам, че това е никаква музика, нито изкуство).
Формалната причина за всичко е предизвикалата досадно високи нива на възмущение „новина”, че фолкпевицата Андреа и фолкпевецът, така де... футболистът Валери Божинов са присъствали на първия учебен ден в понеделник (17 септември) в столично училище. Само аз ли не виждам проблем в случая? Особено предвид качеството на т.нар „елит” в българското обществото. Дори мисля, че това е хубаво, децата са се запознали на живо със собствените си идоли или тези на мама и тате. Похвално!
Повечето се възмущават: „Ама как?” „Срам голям”, „Срамувам се”... И точно тук и сега мога да обвиня тези „пуристи” в абсолютно лицемерие. Най-малкото, защото и те самите са фенове на този стил „музика”, но ги е страх инакономислещите им колеги, роднини и приятели да обявят за глупави или прости, не са направили нищо, за да обяснят на децата си текстовете и моралната плява, която се излъчва от тях, или просто са се обърнали на другата страна, когато им е било най-удобно. И това ги прави ВИНОВНИ. Ама много виновни...
Преди да продължим с раздаването на обвинения, нека поговорим малко и за началото на това „изкуство”. Чалгата или ако искате попфолкът се води „музиката на масите”. Причините за това основно са две. Първо – този вид „изкуство” преживя разцвет именно в началото на 90-те години, когато хората опознаваха „злините на капитализма”. Някъде по това време, възползвайки се от царстващия „див капитализъм”, голям брой български „творци” „заеха” музика и текстове от свои колеги от тогавашна Югославия, Турция и Гърция. Второ – текстовете в 90% от случаите са елементарни и можещи да бъдат разпознати от всеки с проблеми – изневери, златотърсачество (т.е – намиране на богат чичко, който може да те отгледа от гимназията до гроба и прочее), пари, коли и прочее.
Та... Къде бяха тези ценители и защитници на всичко искрено, непреходно и възвишено, когато днешните родители растяха с музиката на ____ (сложете плод, който може да се използва и за женско име, все ще получите чалга певица)? Нямаше ги, кефеха се на леещата се глупост от колоните на радиата или просто махаха с ръка. И за това днешните вопли изглеждат смешни и ненамясто, както и цялата „омраза” спрямо турските сериали (но това е тема на съвсем отделен разговор).
На фона на всичко това ми се струва най-добре просто да спрем да се „възмущаваме” проформа на това как видите ли днешните деца слушали чалга и имали съмнителни типове за идоли. Как точно те трябва да имат за идоли някой възвишен духовно човек, при положение, че родителите им просто не са били там или са се прехласвали по същите съмнителни изпълнители и „творци”. Т.е – всички трябва да се научим да живеем с това, което сме създали.
Две думи и за другия главен герой в понеделнишкото откриване – „футболистът” Валери Божинов. Който е известен с това, че е пореденият бивш бъдещ велик футболист. А да, и на 27 години има две деца от най-известните златотърсачки в България, плюс един провален брак.
Справка в интернет енциклопедията Wikipedia показва, че за малко повече от 10 години, Божинов е сменил 9 отбора (включително грандове като Ювентус и Фиорентина). За негово (не)щастие обаче чалгата във всичките й форми и контузиите го докараха до възможност за трансфер... в българската „А група”. С други думи – дъното на абсолютното дъно.
И тук идва възможността за използване на бившата „звезда”. Някой просто трябва да му даде малко пари, да го затвори във фургон и да тръгне на обиколка в страната. Цел – да се разкаже историята на младия човек и от първа ръка децата и всички заинтересувани да разберат за лошите ефекти на чалгата. Това би било доста ефектно, поне според мен.
В заключение – чалгата като начин на живот и музика няма да умре напълно. Никога. Но пренебрегвайки я напълно, ние правим далеч повече, отколкото ако се възмущаваме наляво и надясно из форумите и социалните мрежи. Всичко останало носи усещане лицемерие и неискреност.
Автор: Петър Чернев