Незаконно, полузаконно, покрайзаконно – всичко в България явно се случва така. Незаконен протест блокира вчера София, блокира и други големи български градове. Протест, при това на тези, които трябва да съблюдават закона – полицаите.
И докато те протестират, защото хем искат големи заплати, хем адекватно работно оборудване, Сметната палата в прав текст показа как органите за сигурност – финансови или не, си вършат работата, за да пазят парите ни. Вчера, 3 ноември, одитът на банковия ни надзор беше покъртителен. И гласеше най-общо следното - от 1 януари, 2012-та година, до 31 декември, 2014-та година, на две банки в България хич и не са им проверявани отчетите – по системата за автоматизирани проверки. На четири не им е правена пълна инспекция през същите тези три години, а в две последователни години – на девет. Извършвани са само тематични или специализирани проверки в шест от тези банки. Освен това – не се проверявало дали кредитополучателите и даващите кредити не се държат за ръчичка, не се гледало как ще се погасяват кредитите, нямало достатъчно проверяващи какви ги вършат банките ни, намалявали съответно проверките на място – точно тези, с които се хващат мошениците в крачка, много хора можели да бъркат в сървъра на БНБ с „чувствителна информация”. И да не забравим – БНБ по времето на Искров решила, че банковият надзор е по-малко важна дейност, отколкото протокола и връзките с обществеността. Така си е – връзките с обществеността са по-важни, току виж изкочил поне един журналист и казал/написал нещо вярно за банковите бакии. Щото не всички медии са на Пеевски, въпреки всички опити да станат.
За забравилите да припомним – Искров остана начело на БНБ, след като Бойко Борисов дойде на власт, закани се да го свали, но се убеди в „професионализма му”. Няма обаче страшно – Бойко крепи банките, каза го вече няколко пъти, обикновено пред Нова телевизия. А одитът на Сметната палата обхваща и период, в който бяхме под управлението на Бате Бойко - и сега той ни управлява.
Борисов е ясно какво ще каже сега, защото вече го е казвал. Ние крепяхме/крепим, защото ако не го правим, цялата система рухва и тогава ... страшнооо. А не е ли страшно, че сега се дава възможност на две, четири, девет банки да позаобикалят закона и като натворят кафявата субстанция в полза на някого, всички да плащаме? Този въпрос актуален ли е сега?
В България има един много мракобесен законов текст. За него съм писал няколко пъти и го припомням отново - Глава 15, чл. 152а на Закона за кредитните институции. Накратко казано, там пише, че който си позволи да каже нещо, уронващо доброто име на дадена банка, солена глоба. Такава, която да те фалира. И идват другите въпроси – към управляващи, към БНБ, към арменския поп дори – кои са имената на банките, освен КТБ, посочени в одита на Сметната палата? Защото там пише и друго: „Не са предприемани адекватни последващи действия за осигуряване на стабилност на банковата система и защита интересите на вложителите!” И това не е правено, защото членовете на УС на БНБ са приемали „за информация” тримесечните доклади за състоянието на банковата ни система. След като не са защитени интереси на вложители, те имат право да знаят на кои банки им е отпусната юздата и дали още е така отпусната, защото Сметната палата казва, че е била отпусната до 31 декември, 2014-та година. И нека вложителите да преценят дали да наказват, както всеки потребител наказва обикновено всеки търговец, когото подозира, че удря в кантара – като му тегли една майна.
Разбира се, имената на банките ще останат тайна за широката общественост. Оправданието е ясно – така правеха тия, другите в БНБ, сега е различно, контролираме всичко. И така е различно от 1989 година насам - полицаите и съдът гледат да пазят парите на големите разбойниците и се сещат отвреме навреме за своите, като им ги дръпнат от джоба твърде явно. А обикновените граждани лапат ... мухите.
Автор: Ивайло Ачев
