Принципът "говорим за нещо, само защото е празник" и после го забравяме, ме притеснява. Като дойде 24 май - писменост и култура. На 25-ти вече - няма значение. На трети март - родолюбие. На четвърти - нихилизъм. Същото е и с будителите. Мина вече ентусиазмът, да се готвят Никулден и банкерите, Коледа и семейството, Свети Валентин и влюбените: по един ден за всички, достатъчно, като кратък семинар.
А идеята за будителите е важна, поне за всеки, който е разбрал, че в огромното здание на обществото държащите колони не са от магистрали и заплати, а от духовна сила.
Голямата трудност с издирването на будителите обаче е, че това винаги води към безспорните фигури от миналото. Но днес? Будител всеки ден, възможно ли е?
Честно казано, открих че е: и то там, където не очаквах, защото уж става дума предимно за забавление. На представление на Камен Донев. "Лекция 2 "За народната просвета " напълни зала 1 на НДК точно в деня, в който чествахме и народните будители, и Хелоуин. Нямам нищо против украсените тикви, дори купих една за играчка на сина си. Но този първи ноември ще запомня с най-колоритния лектор, когото съм имала удоволствието да слушам. А ето няколко от неговите уроци.
1) Камен Донев показва, че будителството не е назидание. То е протегната ръка на един учител към ученика. Дали ще получи ответен жест? Спойлер, както се казва (дума, която даскал Донев със сигурност би одобрил)- ръката увисва във въздуха, но въпреки това не се прибира.
2). Донев обучава не просто по инерция. Неговият персонаж търси просветата в ежедневието, стреми се да я доближи до всеки от учениците/аудиторията си. Представите му за просвета са хем искрени и прекрасни на теория, хем трагикомични на практика, защото са в неразрешим конфликт с обучаваното поколение, свикнало да търси "на баницата мекото".
3) Изкуството, например, според лектор Донев, трябва да се набива в главиците на бебетата още от люлката. Защо вместо простите картинки с животни, залепени по стените на детската стая, не се поръча една репродукция на Сикстинската капела на тавана? "Нека се пули детето, това е благородна мъка, един ден като отиде в Лувъра, неговите съученици ще се пулят, а той вече ще е свикнал!" (цитатът е приблизителен, колоритът на езика на Донев трудно се пресъздава).
4). Лекторът обаче не се ограничава само с представянето на съмнителни художници и хора на науката, чието най-голямо постижение е откриването на малък завод за капачки съмнително качество някъде край Трявна, да речем. Донев преподава и своите житейски истини: за да паркира жена автомобил, е нужно присъствието поне на три патрулки, служители на ДАИ и инфрачервена лампа (?!). Катаджиите пък се превръщат в туристическа забележителност за чужденците с трите класически въпроса: ", "Знаеш ли защо те спирам?", "Закъде така летим?" и "К'во пра'им сега?", на които отговорите са свързани с финикийски знаци. Просвещение за всеки, който не е добре запознат с нашата действителност. Припомняне за всеки от нас, които се сблъскваме с нея ежедневно. Може би за да ни просветне да я променяме?
5). Един учител трябва да знае как да интригува, без да става досаден с монотонно говорене- лектор Донев е образец в това отношение! Пък и кога приказките му, изтъкани от невероятни жестове, мимики и постоянно варираща интонация, са били монотонни! Лекторът пародира със симпатия даскалите, които не говорят езика на младите и ги учат да изчакат поне месец, преди да целунат "мацката": "Защо в тоалетната бе, Гошо, защо я олигави така, ти не знаеш ли как се целува, отиди разгледай Кама Сутра поне, пък тогава се пробвай..."
Осмива с любов и учениците, от чиито разговори разбира единствено думата "брато".
Най-важното за българското образование, заключава лекторът, е да не остави ученици и студенти безвъзвратно неграмотни. Имах съученик, който беше изключен след безброй кандърдисвания да се научи поне да си казва името на френски. Еми не стана. А учехме във Френската гимназия. Любопитен факт е, че "брат" беше любима негова дума. Една съученичка пък изкара тройка на матурата по френски. Не, че имаше особен напредък от осми клас, но мина с каквото успя да препише от мен. Просветата мина покрай тях, погледна ги, поклати глава и си замина.
Животът е най-големият учител, внушава лектор Донев. Каквото и да правят и учители, и ученици, ще се сблъскат с абсурди в ежедневието. Тогава спасяват не зазубрените уроци, а любовта към това, да учиш всеки ден как да се справяш с предизвикателствата и да се наслаждаваш на радостите. Правилният път е стръмният, казва лекторът с усмивка. Ето затова светът е оцелял - защото се е смял! Да перифразираме друг култов персонаж от клуб НЛО: "Хвала, хвала на такЪви учители!".
Автор: Велина Велинова
