Изминаха вече три денонощия, откакто проектът ktbfiles публикува едно от най-скандалните интервюта в историята на България. Интервюто беше с Цветан Василев – банкерът, станал символ на задкулисието и модела „КОЙ” в България. В него Василев крайно откровено описва модела на мафията в България, потвърждавайки и разкривайки нови подробности в две основни насоки – политика и икономика.
Обществената реакция след това интервю е нула. Нищо! Съвсем нищичко! Няма сериозни, продължителни дискусии в големите медии, няма „експерти”, които да спорят, няма реакция на прокуратурата. Имаше само опровержения от някои от посочените от Василев лица и компании. Първо новият силен човек във „Виваком” Спас Русев благоволи да отговори, че чрез интервюто Цветан Василев търси политически дивиденти. „Виваком” пък изпрати официално съобщение наред с това на Русев, че всичко в компанията е прозрачно и открито, което може да се види от редовните ѝ публични отчети. А в неделя (11 септември) Делян Пеевски повтори старата песничка - интервюто на Василев е заради брака му по сметка с кръга "Капитал".
Защо няма сериозни дискусии, обсъждания, въпроси, предположения, евентуално някой и друг отговор? Защото Василев говори пълни лъжи? Не, няма нищо, защото банкерът каза куп истини. Само крайно заблудените и пълните тролове в Интернет отричат очевидното. Между другото сред тези лица е и вътрешният министър Румяна Бъчварова - защо да сме му вярвали на Василев? Пределно ясно е защо – Василев потъна жестоко, беше прецакан зловещо от Делян Пеевски и хората до и зад него. Цветан Василев е притиснат в ъгъла като тежко ранено животно – и единственият начин да не потъне окончателно, е да вади кирливи ризи, да говори. Така, както преди него в човешката история са правили куп хора.
За позабравилите – в продължение на 10 години Цветан Василев е основна фигура в икономическия и политически живот на България. Доктор хонорис кауза на Минно-геоложкия университет в София, почетен знак от УНСС и член на Съвета на настоятелите на университета към 2014 година, „Мистър Икономика” на сп. „Икономика” за цялостен принос за развитието на българската икономика (лично награден от тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов, дясна ръка на Бойко Борисов) – само част от наградите на човека, който сега има клеймото на престъпник. Как пък десет години никой от пазителите на държавността у нас не разбра и не хвана "подлия" банкер в крачка? И дали за толкова години той не е насъбрал достатъчно информация за другите участници в огромните корупционни схеми, разкъсващи България?
Василев не е света вода ненапита. Абсурдно е да мислим, че той не е бъркал в кацата с мед и не е ял от баницата. Но 100% не е единствен! 1 000 000 000% даже. И няма причина сега, когато редките кафеви неща са му стигнали до шията, да не казва истината кои са и другите като него. България е достатъчно малка държава, за да си знаем всички спатиите. И най-важното – да сме убедени в думите на Василев, че „българският политически елит изисква от бизнеса да го корумпира, защото в противен случай мобилизира лостовете на държавната машина”. С други думи – ако не даваш на политиците, няма как да си „Мистър Икономика”. Василев много ясно описва схемата – „големият бизнесмен” иска някой апетитен актив. Появява се политически брокер, който урежда нещата пред политиците, които си получават комисионната. За да не е обаче много голяма тази комисионна, на помощ идват службите – с компромати за всеки политик, та да не става твърде нахален или твърде честен, когато е нужно. „Това става под погледа и на министъра – Владислав Горанов, и на Борисов”, каза Василев. И даде още малко имена на политици, отчитащи се пред Делян Пеевски – „готовият на всичко, за да защити интереса на Пеевски свищовски кадър Горанов, Ивайло Московски, недоразумението Лукарски. Те са абсолютно подвластни”.
Цялата тази история е толкова жалка, защото въпреки мащаба, нашите "политици" и "бизнесмени" пак си остават кокошкари. Просто тях толкова ги е страх, че утре ще им бият шута от кранчето няма да могат да крадат, че не смеят да действат с размах – хем да крадат, хем да дават достатъчно на другите, за да могат пак да крадат. Като с гъбите – когато ги береш, не ги изтръгваш от корен, ами ги режеш, за да поникнат пак. Но Бай Ганьо все така си живее във всеки от нас и не можем да го прескочим. А да даваш носи възможности и удовлетворение и на даващия, и на получаващия. Ще дам пример чрез култовия скеч на нашия актьор Китодар Тодоров - „Китодар краде акумулатори”. За 20 минути той отлично обяснява характерните особености на Бай Ганьо. Отделете време и изгледайте клипа – дано вникнете след него защо дори такива като Василев, Пеевски, Борисов, Доган и Станишев са просто едни известни Бай Ганьовци, но не и големи тарикати, които да създадат „културата на богатството” – за себе си и за другите, за да могат всички да си живеят живота. Това всъщност е и най-големият им грях - некадърието и посредствеността!
Автор: Ивайло Ачев
