Фейсбук страница си е създала новоучредената Държавна агенция за научни изследвания и иновации от 26-ти юли. Тя е учредена от миналия септември, но реално заработи тази година. Нейн председател е Мартин Дановски - експерт с инженерно образование, с две магистърски степени от УНСС и УАСГ и внушителна трудова биография.
Епизодично на тази фейсбук страничка се качват известия за изяви на новата структура.
Тези дни съобщиха, че сформирането на добър екип е началото, сработването му – напредък, а добрите резултати и успехите са това, към което се стремят. Следва приканване към аудиторията да се запознаят с част от екипа, който стои зад ДАНИИ (абревиатурата на новата агенция – б.р.), оформена снимка с портретите на 25 човека и логото ѝ.
Естествено има лайкове, усмихнати и учудени емотикони, гарнирани с малко любов.
След третото пожелание за успех и на добър път, под поста във Фейсбук се появява човек, който констатира: „Още една агенция!!! Не знам с какво се занимават тези хора, но в България е пълно с агенции“.
Има един-два шегаджийски коментара към неговата теза, но тогава се включват от самата институция със следното обяснение: „Здравейте, идеята за създаване на Държавната агенция за научни изследвания и иновации (ДАНИИ) възниква в контекста на концепцията за икономическа трансформация и ключовата роля на политиката и държавата в развитието на научните изследвания, иновациите и технологиите за нейното осъществяване“.
Тогава следва потребителски въпрос: „А сега може ли на български?“ плюс замислен емотикон.
Та може ли наистина на разбираем роден български език да се обясни какво ще е нейното занимание все пак!? – се запитахме и ние на свой ред. И започнахме да разлистваме онлайн страници.
Онлайн "допитването" на Actualno.com стигна до извода, че замисълът за новата структура не е обяснен достатъчно добре нито от самата нея, нито от бившия икономически министър Кирил Петков, който е вносител на проект за изменение на Устройствения ѝ правилник, нито от създателя ѝ Томислав Дончев – зам.-министър председател в последното редовно правителство.
Вместо тях, на напълно достъпен език от „Иновативна София“ - направление „Дигитализация, иновации и икономическо развитие“ на Столичната община, съобщават следното:
„Новоучредената Агенция за иновации ще поеме финансирането на проекти за наука, иновации и дигитално управление. Тя ще управлява европейски средства в размер на 860 млн. евро по програма, наречена НИИДИТ.
Абревиатурата идва от “Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация” и е нарочно търсена асоциация с “need it” от английски език.
Основна цел на програмата НИИДИТ ще бъде да накара бизнеса и науката да работят заедно и да насърчават трансфера на технологии. Досега такива дейности бяха разпределени между Министерство на образованието (с програма “Наука и образование за интелигентен растеж”) и Министерство на икономиката (с програма “Конкурентоспособност”).
Подобни на новата Агенция за иновации са държавни структури като швейцарската Innosuisse и британската Innovate UK – звена, които отговарят за връзката между науката и пазара, улесняват технологичния трансфер от университетите към компаниите и подпомагат пазарната реализация на нови идеи.
С програмата си НИИДИТ ще насочва средства към бизнеса и научните среди, ще работи с центровете за върхови постижения и центровете за компетентност, създадени със средства от досегашната научна програма, ще цели трансформация на българската икономика към такава с добавена стойност.
При кандидатстване за финансиране Агенцията ще изисква проектът да е в съвместно участие с организация от частния сектор“.
Та значи можело и на български. Има едно неписано правило – колкото по-учен е човекът, толкова по-просто обяснява сложните неща. Колкото по-засукана е речта на говорещия, толкова по-малък е шансът тя да бъде възприета и запомнена, даже ще спрат да я слушат. Накратко, пресилената терминология отблъсква.
Автор: Анита Чолакова