Ако тъпите социолози и политолози решат да проучат коя е най-нашумялата през последните 3-4-5 години дума в българския език, и ако, разбира се, са достатъчно честни - нещо, което не е много сигурно - те със сигурност ще изведат като такава думата "граждански".
Може би за това вина имат и ГЕРБ - те първи сложиха думата "граждански" в абревиатурата си. Впоследствие се "огражданиха" още поне четири-пет нови и още по-нови формации, включително и Куневата. "Гражданското" в българската политика е дотолкова заразително, че за да бъдат модерни и в крак с новото време, нищо чудно и някои традиционни партии да прибавят тази дума към името си. Примерно Българска социалистическа партия (на гражданите), или (Гражданско) Движение за права и свободи.
Когато някой политик, историк, философ, социолог, политолог и т. н. умник говори по телевизията или радиото, за да демонстрира модерност, както и познаване на световните процеси, задължително поне пет минути говори за гражданското общество. Каквото - казва задължително умникът - в България липсва. И колкото по-бързо хората осъзнаят това, толкова по-добре. Трябва ни гражданско общество, без зряло и силно гражданско общество до никъде няма са стигнем, обобщава мъдро той накрая.
Чудесно. Но какво е това животно "гражданското общество"? Нещо по презумпция силно, масово, екзотично, универсално, всепобеждаващо, лечебно, чудотворно... Или може би приказно - най-вероятно. Питайте политолозите от екрана да ви го обяснят - ама без общи приказки и ала-бала. Ще говорят дълго и неразбираемо, без да кажат нищо. Да не говорим за протестиращите на кръстовищата, на които, кой знае защо и по кои стандарти, същите тези политолози и анализатори им вмениха принадлежност към това митично гражданско общество. Без самите те да подозират. За тях, да ме прощават, "гражданско общество" означава най-вече да псуваш наляво и надясно - обикновено властта и обикновено с бира в ръка - по някакъв си, произволно избран
повод.
И какво се получава? Въпреки неяснотите в дефиницията, в последно време сложното и многопластово понятие "гражданско общество" у нас се схваща единствено като булевардно-кръстовищен произвол, единствена проява на гражданска съвест. Произвол, срещу който полицията така и не взима мерки, което всъщност й е работата - да очисти кръстовището от протестиращите граждани, а буйстващите да тикне в полицейския пандиз за поне 24 часа, докато за довиждане съдът по бързата процедура им натресе гражданска глоба за това, че са нарушили гражданския ред. Защото "гражданско" е да спазваш гражданските права и на останалите граждани. Защото законите трябва да се спазват - и това не е празна дума. Друг въпрос е, когато за протеста има разрешение, той е планиран предварително, останалите граждани са предизвестени и въпреки неудобствата, не са склонни да ругаят протестиращите, които така или иначе ги притесняват по някакъв начин. На една такава сакрална дата коли на Орлов мост стояха 50 минути, докато граждански протестиращите благоволиха да им освободят част от пътя.
Другото си е чиста проба анархия, а нейните носители се наричат анархисти.
За висша проява на гражданска съвест напоследък определиха и глупавите обвинения на гражданите-доброволци на Витоша за хаос около пожара. Излезе, че ако не е било гражданското съзнание на доброволците, пожарът може би още щеше да си гори. Пожарникарите, военнослужещите, лесовъдите, "Гражданска защита" и другите специалисти - те едва ли не само са им се пречкали.
Граждани, вземете се в ръце. Опростачваме (и побългаряваме) едно свещено обществено явление (движение), чиито преимущества са се доказали през вековете и чиито плодове много народи по света отдавна консумират. В пряк и преносен смисъл...
---
P.S.-1. Колкото до неформалните лидери на зеленото гражданско общество, единият от тях е бивш шеф на Народен парк "Витоша", уволнен по Станишевото време. За него се твърди, че инициира и манипулира зелени бунтове, търсейки реабилитация. Другият е лидер на "зелена" партия, подозиран, че след множество опити да се впише в политическия живот, най-после е намерил най-доброто място за това - кръстовището.
P.S.-2. През 70-те години на миналия век, в зората на така наречените зелени партии, попитали един известен политик от Западна Европа какво мисли за зелените движения въобще. Той отговорил: "Всичко зелено в крайна сметка почервенява!".
