Трябва да свикнем с мисълта, че ще ни наблюдават повече и е необходимо част от демократичните свободи да бъдат ограничени. С тази теза бившият шеф на Националната раузнавателна служба Димо Гяуров на практика обобщи тезата в защита на проекта на Закона за противодействие на тероризма, който беше публикуван за обществено обсъждане на 3 юни.
Да, вероятно трябва да се примирим, че няма как да има свободия. Но в никакъв случай не трябва да се примиряваме с определени положения в този закон, защото те позволяват налагането на едноличен режим на управление без никакъв контрол от страна на народа. На това нещо му викат тоталитаризъм и диктатура – а в България добре ги познаваме тези думички.
Когато има проект за нов закон в България, на първо място трябва да се чете какво влиза в Преходните и заключителни разпоредби. По закона за всемирната гадост точно там политиците ни се стремят да прокарват възможно най-скандални неща в своя изгода.
Какво четем в парагаф 9 – предлагани промени в Закона за специалните разузнавателни средства, сред които пише дословно: „Когато специални разузнавателни средства (СРС) се прилагат по отношение на дейности, свързани със защитата на националната сигурност в случаите на предотвратяване на тежки умишлени престъпления по Глава първа от Особената част на Наказателния кодекс, не се изготвят веществени доказателства по преценка на компетентните органи по чл. 13, извън случаите по чл. 26-28“. С думи прости всички подразделения на МВР ще могат да ни подслушват, без да водят реален документален архив какво правят!
Съжалявам, но това са пълни глупости! С какво точно ще помогне на борбата срещу тероризма да не се водят архиви какви са ги вършили службите и МВР с подслушването? Няма логичен довод в подкрепа на тази мярка, с изключение на един – да се развихри милиционерщината. В България тя много обича да се вихри, като все търси благовидни поводи – ще дойдат лошите от „Ислямска държава“ да ни избият до крак, то е за ваша сигурност, да сте спокойни, да сте пазени. Нито сме първите, нито ще сме последните, които залитат на тема „Сигурност“. САЩ след 11 септември, 2001 година да не би да се разминаха с нови терористични актове. Сан Бернардино например кога беше? И какво направи Apple по случая - помните ли?
Няма държава, която да се е справила с тероризма само с рестриктивни мерки. За целта трябва превенция – но в световен мащаб почти никой не иска да наложи истинската превенция. Когато не продаваш като обезумял оръжие на източници, от които терористи лесно могат да си купят, това е превенция. Когато развиваш икономиката си така, че да не стимулираш оръжейният сектор, това е превенция. Когато мислиш за еволюцията на обществото си така, че то да създава, а не да руши, това е превенция. Всичко това е колективно усилие на цялото човечество, но е и индивидуално на всяка държава. Така че да не се правят ченгетата у нас на по-големи светци от папата – безконтролното подслушване и следене по никакъв начин не помагат да се борим с тероризма, само увеличават възможностите за държавен терор.
п.п. Добра мярка е намерението да се лишават от българско гражданство замесени в тероризъм натурализирани лица, ако това не ги оставя без никакво гражданство. Наскоро Холандия направи първата крачка в тази насока - явно нашите законодатели са го видели и предлагат същото.
Автор: Ивайло Ачев
