На пръв поглед нещата и на тези местни избори не се променят особено – ГЕРБ си е първа политическа сила, БСП се пъчи с някой и друг балотаж в по-голям областен град. Но числата показват безапелационно – партията на Бойко Борисов се разклаща.
Почти навсякъде в големите градове няма победител още на първи тур – а не беше така преди четири години. Знаково е положението в София – Йорданка Фандъкова спечели през 2015 година още на първи тур, без никакво напрежение, а сега сривът е двоен. И единствената причина да няма по-голямо наказание за ГЕРБ е фактът, че все още най-организираната от гледна точка на структури партия е БСП. От трън, та на глог – никога вече няма да има начин, в който наричащите се социалисти комунисти ще сменят наричащите се десни и десноцентристки комунисти.
Начините да има промяна са два – или чрез изцяло ново и много популярно лице, около което да се формира партията, както стана със Симеон Сакскобургготски и Бойко Борисов, или чрез формиране на мнозинство от гражданско общество, което застава зад идеи, а не зад облаги, роднински връзки и страх "да не се върне комунизмът". Затова и е толкова хубаво да видим случилото се в София, където едно момче и неговите другари, дълго време наистина наблягали на очевидните провали на Фандъкова, за да не останат скрити и главното – излизали с множество предложения за промени в София, успяха да спечелят повече, отколкото Ангел Джамбазки, Волен Сидеров и кандидатът на НФСБ Стефан Иванов наведнъж.
Колкото и да има напъвания по тази или онази тема, София е градът в България, който привлича и събира най-много хора заради икономическите възможности. Простичко казано – в София действително има повече хора, които не треперят за насъщния всеки ден и вече поглеждат по-напред от носа си. И това "по-напред” се изрази именно в явление като "Спаси София".
Далеч съм от мисълта, че "Спаси София" е панацея. Явлението обаче може да е. Явление, при което по-млади хора, без явни политически връзки и наследства, се организират в неправителствени организации, почват да се занимават с политики, касаещи мястото, където живеят, и хората, които живеят с тях. Първо – с предложения и преследване на цели за реализиране на политики от отговорните управляващи, А когато узреят, се явяват на местни избори – в търсене на доверие, за да могат пряко да реализират идеите си.
Ако на повече места в България такива организации почнат да пробиват, тогава може да се оформят и политически партии, в които ченгетата не могат да влязат лесно - защото те не се интересуват от малките ни проблеми, които много лесно се превръщат много добре. А старият репресивен апарат от комунистическа България все още продължава е най-големият воденичен камък на шията ни – тези, които наричаме олигархия и статукво. Тези, които познаваме чрез лицето на Делян Пеевски – по-точно стоящите зад него. Тези, които ще направят всичко, за да контролират властта и съответно държавата. Само така няма някой някога да им потърси сметка.
Досега в България винаги тръгвахме по лесния път – новият месия. Време е да престанем и да се хванем на работа – отдолу нагоре, а не обратното. Време е да почнем да градим първо от нас, от хората около нас, от малката ни обща среда, от местната общност и тогава, когато го направим, да гледаме към общото, националното. Да минем от "всички крадат, но тези са по-малкото зло" на "стига им на тези, искаме повече от следващите"! На колкото повече места има такова мислене, толкова повече алтернатива на политическото статукво ще имаме. И повече надежда, че някога ще имаме нормална държава. Но ако не разберем, че няма друг начин, освен постепенното израстване, постоянно ще сме на дъното – и ще го копаем доста често! Дано проявим все повече упоритост и явления като "Спаси София" да се появят по-устойчиво и в другите български градове.
Автор: Ивайло Ачев
