Започналите в понеделник разговори между ВМРО от една страна, и НФСБ и партия КОД от друга, са още една индикация, че ГЕРБ отива в историята. Ако партията на Борисов имаше шансове да живее, едва ли двамата му бивши вицепремиери щяха да се сдружават точно по този начин, след като на 4 април бяха в друга конфигурация. На тези парламентарни избори ВМРО се явиха самостоятелно, а НФСБ бяха с ВОЛЯ. Присламчването на партия КОД придава на бившата-бъдеща патриотична коалиция един медицински привкус, който би бил безспорно полезен, макар да е леко закъснял с оглед на пълното отсъствие на Волен Сидеров от там.
Извън шегата, едва ли има друга цел това сдружаване, освен ново влизане във властта - нещо, което и тримата партийни лидери безспорно желаят. Общото между тях е най-вече това, че са били в правителства на Борисов. И че едва ли биха искали да потънат заедно с него, съдейки по самостоятелното им явяване на 4 април. Резултатите обаче бяха стряскащо ниски и затова обединението, пък било то и почти механично, е повече от наложително.
Само за онагледяване на ситуацията е редно да припомним тежестта на всеки от трите субекта в проценти. Съвсем малко не достигна на ВМРО да влезе самостоятелно в парламента - партията взе 3.64%. НФСБ, но заедно с ВОЛЯ, взе 2.37% и трудно може да се каже колко би имала при самостоятелно явяване. КОД взе "цели" 0.29%.
Вярно е, че прогноза не може да се прави на база механичен сбор от тези проценти, но е също толкова вярно и това, че точно това правят самите политици, когато се сдружават. Съдейки по сбора, евентуалната нова коалиция със сигурност влиза в парламента.
Каракачанов, бидейки лидер по проценти, би могъл да диктува условията в евентуалната нова тройна конфигурация. За него вече е известно, че едва ли би преговарял със Сидеров или с Марешки.
За Симеонов пък е повече от ясно, че не е доволен от комбината си с Марешки през април, защото иначе не би се навил да преговаря с ВМРО.
За Москов е добре да припомним, че още през 2018 г. искаше да прави нов десен проект с "проевропейските патриоти". След като беше изключен от ДСБ през 2016 г., защото беше по-лоялен към Борисов, отколкото към издигналата го партия, той остана задълго само с идеите си за нов политически проект. Днес вече има шансове отново да блесне с експертиза, при това - в патриотичен аранжимент. Това, разбира се, има предистория.
Още през септември миналата година стана ясно, че партията на Москов търси партньорство с "Обединени патриоти", но така и не се стигна до коопериране. Вероятно защото Каракачанов, бидейки все още в отлични отношения с Борисов, не е искал да се сдружава с отмилели на премиера субекти. Топлите му отношения с Москов обаче не са тайна и по-паметливите ще се сетят, че през 2019 година покрай евроизборите ВМРО ядоса "Атака", като предложи Москов за Европейския парламент.
През януари тази година партията на Москов пак заговори за коалиране с НФСБ и ВМРО, артикулирано като "десен консервативен съюз", но до април не се стигна до общи действия.
Този обилен бекграунд идва да покаже, че Москов отдавна напира към патриотите. Вероятно защото с другите няма шанс - от десните е завинаги низвергнат, с ГЕРБ няма бъдеще, а партиите от протеста обяви за изцяло леви.
Неговото присъствие може и да бъде полезно за ВМРО, но може и да бъде троянският кон, който да обтегне и без друго крехките отношения между войводите и НФСБ.
Каквото и да изчисляват двете бивши вицета на Борисов, приемането на Москов в техните редици е по-скоро нещо като "спасяването на редник Доктор" и едва ли би им донесло добавена стойност. Освен ако тя вече не е добавена по един или друг начин, малко по-невидим отстрани.
Дали медико-патриотичната формация ще се получи, е въпрос номер едно. Вторият е колко ще изтрае. И третият, ако изобщо се стигне до него - ще успее ли да се прикрепи към следващата власт? Това изглежда напълно възможно, защото се очаква тя да бъде доста шарена.
Автор: Евелина Гечева
