Сериозно писва да се четат провокаторските пропагандни словоизлияния в македонските медии по отношение на актуалния заради годишнината от събитията въпрос за спасяването на българските евреи.
Медиите в Скопие стават и лягат с хули и обиди за това как сме лъжели целия свят, защото всъщност не сме спасили македонските евреи. Били сме гадове, нацисти, лицемери. Скандал било предложението за Нобелова награда за мир на България заради спасяването.
И в този случай естествено, както и във всички останали, македонците действат и мислят като коне с капаци. Избират си едно историческо събитие и без да задават въпросите КАК и най-вече ЗАЩО, включват машината на пропагандата и започват да пръскат лъжи, пък може някой и да им се върже.
Историческата истина е, че България извършва умопомрачителен подвиг. За малка страна като нашата да се противопостави на нацистка Германия и на всичките й съюзници е страшно трудно нещо. Българският народ обаче се изправя и заявява, че няма да изпълни заповедта за едно не просто жестоко престъпление (жестокости той е виждал и преди), но и да стане съпричастен към една дълбоко безсмислена и несправедлива омраза, който той не разбира.
В интерес на истината, това противопоставяне за нас е толкова естествено, че сякаш живо го виждаме и разбираме и днес. Защото българският народ винаги е бил такъв. Може би причината се крие още в зората на българската държавност. Прабългарите са били народ-страшилище, и въпреки това, никога не са имали роби. И през Първото, и през Второто българско царство, тази линия на войнско поведение се налага и продължава, и затова ние никога не сме имали срамни моменти в историята си, свързани с робство, потъпкване и унижаване на други народности.
България никога и не е преминавала и през друг западен модел - феодализма. Ние не сме имали крепостни селяни, не сме имали и феодали - господари, които да разполагат с живота и труда на масите.
Това е сигурно причината у нас да го няма безсмисленото чувство на превъзходство, базиращо се на произход.
Вероятно затова и в българското съзнание мисълта да убиеш някого, и то по изключително жесток начин, само заради това, че се е родил евреин, е повече от неразбираема. Мисълта, че си част от една висша раса и трябва да изтребиш друга общност, чието престъпление е единствено произхода, е повече от налудничева.
Ето защо българското общество през Втората световна война се вдига и заявява, че няма да приеме петното на една налудничева и малоумна жестокост.
В Македония обаче не е така. Исторически факт е, че България не спасява тамошните 11 000 евреи. Коректно е обаче да зададем въпроса ЗАЩО, тъй като именно неговият отговор доказва, че няма от какво да се срамуваме.
Македонските и беломорските евреи се явяват граждани на фактически окупирани територии. България получава разрешение да спаси евреите български граждани, но въпросните 11 000 просто не са такива. В разгара на войната, влизайки в чужди преди това територии, надали някой се е сетил да започне да раздава българско гражданство. Все пак, планът за изтребване на евреите дълго време е държан в тайна.
Не е вярно и че България не е искала да спаси македонските евреи. Има достатъчно източници, сочещи, че страната ни се е опитала по различни начини да намери изход от ситуацията и да заобиколи заповедта. Но просто не са й позволили. Великите сили, от които сме потърсили помощ, са ни я отказали категорично.
А през това време македонският народ е стоял и е гледал. Редица свидетелства на хора, преживели събитията, сочат, че македонците са проявили тотално бездушие и коравосърдечие и не са се опитали да помогнат по никакъв начин на своите братя. Някой беше разказал как из македонските градове евреите са били затворени в централните части, но не се е намерил никой, който дори един хляб да им даде...
Така че, нека македонците спрат с пропагандата, защото историческата памет знае истината. Факт е, че българите извършват лъвски подвиг на добротата и хуманността. Факт е и че македонците пък се изпокриват като мишки. За това си малодушие и коравосърдечност те не могат да винят нас.
Автор: Десислава Ушатова
