Едно нещо стана съвсем ясно вчера около 13 часа вчера (15 юни) - "революционната" промяна на избирателната система се отлага. И то за неопределено време.
ГЕРБ опитаха да я прокарат. БСП щели да внасят нов проект - за смесена избирателна система. "Воля", които ако сте забравили са в парламента - и те.
Факт е, че внесеният от ГЕРБ беше отговор на очакванията на хората - популизъм за популизъм. Още в предишния парламент депутатите от партията на Бойко Борисов внесоха предложение за 100% мажоритарна избирателна система. Оттогава до момента формацията на Борисов, която междувременно отново спечели изборите и сформира правителство, неотменно защитава идеята за преосмисляне на избирателната система.
Междувременно последваха протести на шоумена Слави Трифонов в защита на резултатите от референдума, чиито резултат обаче сякаш всички говорещи в негова подкрепа се мъчат да забравят, че не успя да достигне прага за задължителност. Дни наред телевизионният водещ настояваше парламентът да се занимае с резултата от допитването. ГЕРБ не пропуснаха подадената топка и яхнаха вълната - внесоха за пореден път предложението си за мажоритарна система, като към общата картина добавиха и драстично намаляване на партийната субсидия от 11 на 1 лев на глас. Това явно задоволи Трифонов, който спря протеста си.
Дотук добре. Преди обаче да достигнем до "злополучното" заседание на правната комисия, на която ГЕРБ получи "неочаквано рамо" от ДПС. Те дори без свян си признаха, че промяната е в тяхна полза "и за пръв път ще поставят партийния интерес пред националния".
Часове след това обаче депутатите от движението преживяха катарзис и така вчера в пленарна зала ГЕРБ можеше да разчита само на гласовете на "Воля". Впечатление по време на дебата направи, че от ДПС, които традиционно винаги са изказвали аргументи срещу преференциалния вот, сега го защитиха, а Волен Сидеров предупреждаваше, че в мажоритарни избори е възможен евентуален превес на антиевропейски и антинатовски настроения.
Най-обезпокоителното обаче беше, че се решаваше важен въпрос без въобще да се гледат техническите данни, които се отлагат за по-късно. Малко приличаше на решението за машинно гласуване. "Много хубаво", но неизпълнимо. Разбира се, ако се вземе решение да се създадат 240 едномандатни района, все пак ще се намери начин, но той няма как да бъде добре обоснован и надежден. И в един момент със сигурност щеше да се наложи нова радикална промяна.
Тук трябва да се отбележи и тоталната липса на оценка на въздействието на законопроекта. Никой, нито в правна комисия, нито в пленарна зала, успя да отговори на въпроса какво точно въздействие ще има той при евентуалното му приемане. Сигурен съм, че малко хора са чели мотивите към него, но доказателство как никой не знае и никой не иска да знае какво има да става е, че относно промяната в разходите, които ще трябва да се отделят за избори, в законопроекта е записано "значителни".
Съвсем друг проблем е, че мажоритарен вот ще представи съвсем законно в парламента олигархията във всичките ѝ разновидности. Чисто технологично и практически това означава, че на колкото по-малки райони бъде "раздробена" държавата, толкова по-малко гласове ще вкарват депутат в Народното събрание. Сами можете да се досетите как ще повлияе това на "пазаруването" на депутати.
Да се върнем обаче на въпроса защо ГЕРБ застанаха зад идеята. Много просто - те имат най-малко основание да се притесняват от изцяло мажоритарната система. Внесеният от ГЕРБ изборен модел с формулировките от референдума на Слави Трифонов е толкова различен от досегашната практика, че експертите не се наемат да дадат точна прогноза за последиците. От опита на други страни с незрели демокрации се знае, че статуквото във властта се бетонира. Тоест, ако някой в България има интерес от такава промяна, това е ГЕРБ.
И все пак, ако думите на депутатите, че искат да решат проблема и да се съобразят с вота на онези 2,5 млн. граждани, които подкрепиха мажоритарния вот, са истина, те имат възможност да го докажат. И то изключително лесно и бързо.
Например - биха могли да понижат прага за разместване на листата от 7% на 2%. Така преференцията ще стане по-работеща и по-ефективна.
Друга малка стъпка би била премахването на привилегиите за водача на листата. Ако пък депутатите и намалят прага на преференциите, и премахнат тези привилегии, то това вече би била сериозна крачка.
Най-сериозен напредък обаче би се постигнал, ако се въведе задължително преференциално гласуване без праг за разместване. Тоест - всеки избирател да е длъжен да отбележи предпочитан от него кандидат от партийната листа и тя се пренарежда според броя на преференциите. Така на практика избирателите ще решават кой ще влезе в парламента, а партиите ще запазят пропорционалното си представителство.
Това обаче може да стане само, ако има воля. И то истинска. Не като онази, ухаеща на бензин, в парламента. А ситуацията сега прилича много на един стар виц - баба и дядо придремват късно след полунощ пред телевизора, по който върви хардкор порно. По едно време на дядото му писва, защото вече почва да го боли гърба и казва на бабата: "Хайде да ходим да си лягаме". Отговорът: "Чакай, чакай да видим ще се оженят ли".
Автор: Ивайло Анев
