100% мажоритарен вот – това предложение на ДПС разбуни политическите духове през тази седмица. А днес, 19 юни, лидерът на Движението Лютви Местан направи в ефира на Нова телевизия сметка, според която с един и същ процент на спечелени гласове при парламентарни избори победителят може да управлява еднопартийно при по-голям мажоритарен елемент или да не управлява еднолично, ако системата остане в сегашния ѝ вид.
Сметката на Местан повдига много въпроси – поне в главите на тези, които още ги използват по предназначение. Първо – лидерът на ДПС не уточни на каква база я е правил и с какъв метод. Вероятно е на база избирателната активност от последните избори и по метода Хеър-Ниймайер. Второ – не уточни каква е квотата за разпределение, която е правил. На последните избори това е квотата на Хеър. И трето – не уточни защо реши, че величината 40% от действителните гласове за партията-победител в неговите изчисления се пренася като абсолютна стойност и при мажоритарния вот.
Да караме по ред на номерата. На последните парламентарни избори т.е. тези от миналата година по данни на ЦИК действителните гласове, които са взети предвид при определяне на 43-тото Народно събрание, са 3 067 482. Това е и най-лесната част в сметката
Второ – квотата на Хеър и какво представлява тя. Тя е най-лесната за пресмятане квота, тъй като при нея се взема абсолютният брой гласове за една партия и той се разделя на депутатските места в парламента, за да се види колко места взема тази партия. Простичко, нали? Да, ама не. Защото в България системата и сега си има мажоритарен характер. 31 от местата в парламента се разпределят мажоритарно, а останалите 209 – пропорционално. Така че ако вземем гласовете на партията-победител, в случая ГЕРБ и ги сметнем на проста основа, без да отчитаме отделните многомандатни избирателни региони, то партията на Борисов би трябвало да има 73 депутатски места (1 072 491 x 209 : 3 067 482). Но, както добре знаем, ГЕРБ имат 84 места, т.е. те са взели още 11 от мажоритарен вот, грубо казано. И пак повтарям – в тази сметка не влиза разпределението от 31-те многомандатни избирателни района - защото от всеки регион влизат точно определен брой депутати, на база това какво е населението, живеещо в този регион.
Да видим какво става при разпределение 160 депутати от пропорционален вот и 80 депутати от мажоритарен при същите стойности, които са се получили при миналите парламентарни избори. 1 072 491 x 160 : 3 067 482 = 55. След като ГЕРБ взема грубо 35% от мажоритарния дял в парламента при сегашната ни система (11 x 100 : 31), то нека приемем същия процент и при 80 мажоритарно избрани народни представители. Това би означавало още 28 депутатски места за ГЕРБ, с което общо депутатите им биха били 83. С други думи промяна на статуквото, каквото го гледаме сега, на практика няма.
Сметката, която представих току що, е абсолютно кръчмарска. И е факт, защото Лютви Местан не разкри кои са основните величини, според които направи изчисленията си. Защо той посочва, че 40% от 160 пропорционални места означават поне 87% от 80 мажоритарни места? И дали всъщност горната сметка не се изкривява и заради това, че Местан включва в своя пример проценти, които обхващат пропорционален плюс мажоритарен вот? Въпроси, въпроси, въпроси пред уж простичкото питане за референдум: „Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?”. Да виждате тук деление на 160 пропорционални и 80 мажоритарни депутатски места? Защото има твърде много математически формули и методи за разпределяне на гласовете, когато се прави избор за изборен орган. Така че нека г-н Местан бъде така добър да ни разясни математическия си модел - все ще има кой да го схване, а не да се хвърлят готови числа без последващи обяснения.
Според официалните данни на ЦИК за последните избори нито един независим кандидат от мажоритарния вот не е спечелил мандат. Повтарям – нито един. С други думи всички мандати от мажоритарния вот отиват при подкрепени от политически партии кандидати. Та каква е гаранцията, че при 80 мажоритарно избрани депутати картинката няма да се повтори? Защото, ако някой е забравил, в България има бариера от 4% от действителните гласове на избори, която трябва да прескочиш, за да си в парламента. Това е сериозно препятствие пред всеки независим кандидат, който няма ресурсите на една партия – пари и информационни канали. А колкото е по-висока активността, толкова повече бариерата се качва.
Автор: Ивайло Ачев
