За разлика от края на света, предвиден от маите, прогнозираният май от всички избор на Сотир Цацаров за главен прокурор се сбъдна. И за никого това не е чуд(н)о!
Ако перифразирам един известен афоризъм за лъжата, в случая с факта, че всички са „познали”, се получава нещо такова: мнозина могат да познаят много неща, но всички за Цацаров не могат да „познаят” без да е имало сериозни причини за това. Което показва, че изборът му е бил абсолютно сигурен и предрешен. Направо може да стане нарицателно за „обществена тайна”, сътворена от тайното общество на кукловодите в държавата.
Фактът, че въпросният избор потвърди очакванията „първият по време” кандидатирал се за главен прокурор да спечели без да се стигне до гласуване за другите двама кандидати, само потвърди усещането за поредния театър с прозрачността. Което не пречи на угодническите медии днес да напишат за избора без гласуване за други кандидати:
„Цацаров победи конкуренцията”.
Както при изслушването на кандидати за самия Висш съдебен съвет, така и сега, управляващите заложиха на техническата подробност, че във физическия смисъл на думата зрителите можеха да станат свидетели на…предрешения избор, показан пряко по телевизията. Което трябваше да внуши чувство за прозрачност, но всъщност въвлича публиката като съучастник в нагласената игра.
Усещането за измама обаче по парадоксален начин се усилва от обстоятелството, че тя се извършва пред очите на всички досущ като при илюзионистите- публиката знае, че я мамят, но си е платила (на изборите през 2009 г.) да я баламосват и ръкопляска всеки път, когато измамата е успешна.
В нормалните страни, в които се празнува Коледа, сега е сезонът на коледните тържества. Тук се получи нещо повече: тържествуват най-вече джуджетата, кадруващи в работилницата за великани в съдебната система.
Междувременно, в очакване на оценка от строгия Брюксел, който предупреди, че следи внимателно за опорочаване на избора за главен прокурор, попаднах на следното заглавие в един от приближените на властта сайтове, купени за целите на нейното пропагандно обслужване тази година:
„Бойко благодари на Барозу за боклука”
Какъв ли боклук са ни пратили или подарили като коледен подарък? Или може би Бойко благодари за някакво съучастие на ЕС в замитането на боклука под неговия килим? Бива ли нормален човек да благодари за боклук?
Зачетох се и изчистих подозрението за някаква европейска вина. Оказа се, че в текста става дума за одобрения от ЕС и обещан от Борисов още като кмет завод за преработка на отпадъците на София.
А вие какво си помислихте?
Автор: Иво Инджев
Kafene.net
