Честно ще ви призная, че не съм гласувал за партията на бившия ни, настоящ и бъдещ премиер. Не го смятам за мъжко момче, както го определи един журналист. За друго го смятам, но няма да ви съобщавам директно какво. Само индиректно.
Да видим дали имам основание да използвам думата "мафия", когато говоря за кметовете. В мафията има един основен принцип. Ти дължиш на Биг Боса процент от всяка сделка, която успееш да направиш. Ако случайно не си платиш, ти се напомня само веднъж. След това те сполетяват различни беди. Думата "безмилостно" в случая е много неподходяща, понеже там не става въпрос за емоции. Ако не те сполетят беди, всеки ще почне да прави като теб и бизнесът ще пострада. Затова дори да се извиниш и да кажеш, че повече така няма да правиш, ти ще си понесеш последствията.
В световен мащаб, откакто свят светува, стандартът е 10%. Биг Босът знае, че ако се полакоми за повече, има опасност да развали цялата схема, защото човешкият фактор е непредвидим. Всеки може да изпуши. Но също така и всеки се съгласява на тези общоприети проценти, те са, така да се каже, необходимото зло. Понякога Биг Босът е създал условията за бизнеса и ти смяташ, че той напълно заслужава комисиона си. Друг път, и това са по-неприятните случаи, той няма абсолютно никакъв принос за твоя бизнес, но си принуден да си плащаш за спокойствието. Има и трети случай, когато е минало малко време и ти си забравил, че някой някъде ти е помогнал да започнеш. Тогава смяташ, че те рекетират незаслужено.
Когато Биг Босът иска процент от бизнеса ти, без да има абсолютно никаква заслуга за него, това си е чист рекет. Обаче когато Той е създал организацията, благодарение на Неговото Име цялата фирма просперира и ако Него Го няма, фирмата ще умре, тогава не само ще си платиш процентите, но и ще си доволен, че си част от бизнеса Му и епохата Му и ще се молиш тази епоха никога да не свършва. За съжаление, обаче, всички на върха живеят без съзнанието за крайност. Така живееха едно време комунягите. Някои от тях продължават така да живеят и днес. Но всичко е толкова преходно, че те или внуците им ще бъдат много изненадани, когато неизбежното дойде.
Българските кметове са особен вид млекопитаещи. Обикновено спадат към тип торбести или мешести – щото си имат торби за събиране на материал. Или мешки. Или самите те външно приличат на торби и имат големи кормаци, постигнати с много ядене на печени агнета. Българските кметове трябва да минат на курсове при кмета на град Попово и кмета на село Галиче, за да се научат как се управлява в продължение на 30 години. За толкова време от най-различни източници на приходи има голяма вероятност човекът във властта да се превърне в милионер. Дори в мултимилионер. От спечелените материални блага обикновеният кмет дължи на своята партийна централа онези проценти. Ако си смени партията, сменя и местоотчитането. Въпросът е да има стабилен гръб.
Как може довчера кметът да е бил част от БСП, а от утре да е част от гоцевата централа? Как може да е бил под опеката на ГЕРБ, а на следващите избори вече под тази на ДПС? Тези игри ги умеят само големите играчи, които са в бизнеса от поне три мандата и нямат шансове да изпуснат четвъртия. Те, подобно на галишкия и поповския, знаят своята цена. Единият има тъст бивш ДС хитрец, но бивши от ДС няма, а другият си играе на масон, те там си играйкат на игрички и после съдът излиза с изненадващо решение по иначе съвсем ясен казус. У нас не може никога нищо да бъде съвсем ясно. У нас е мъгла.
Тези споменатите двама са станали независими от партийните или лоби кръгове, но не и от десетте процента, които дължат. Там мърдане няма.
А на всички останали мижитурки, които бяха издигнати по гербаджийска линия за градоначалници от Организацията им беше прикрепен по един бизнесмен в сянка, който обикновено е част от Общинския съвет, понякога дори Председател на ОбС. Той е човекът, който определя политиката на общината, с неговото съгласие се вземат главните решения, до него се допитва подставеното официално лице.
Тази схема работи. Хората я виждат и не е тайна за никого. Аз лично съм я наблюдавал в две населени места – град Бяла Слатина, чийто бюджет е съвсем скромен, и град Приморско, на чийто бюджет могат да завидят много областни градове. По медии, на празници, в кабинета в Общината е видна фигурата на избрания от населението официален кмет. Той може даже да е малко шматка, леко идеалист, човек непорочен понякога, дори да минава за свестен и мъжкар в очите на малката общност. Но от него нищо не зависи. Той знае с Чие Име е дошъл на власт. И знае на какъв договор се е съгласил. Ще управлява, ще бъде част от властта и медийния шум, ще се ползва от изгоди, дори може, ако захитрее, и да задели нещо за себе си. Всичко опира до съвестта му – дали ще стане част от схемата или просто ще бъде фигурант с относително чист морал. Казвам относително, защото дори той, добрият човек, е наясно, че онзи, сянката му, коли и беси, реже баницата и държи ножа. Наясно е със своята роля на марионетка.
По този начин гербаджиите създадоха новата организирана престъпност, новата сраснала се с държавата мафия. Никой никога и никъде няма да може да докаже зависимостта на официалния кмет от прикрепения му бизнесмен. Там нещата са договорени не черно на бяло, а на доверие – като в мафията. Процентите от европарите и другите далаверки са задължение именно на прикрепения.
Убеден съм, че в централата на тази гнила партия дори си имат жаргонно наименование на прикрепените към кметовете персони. Тези, прикрепените, са бизнесмени и извън политиката. Те знаят правилата на бизнеса. И на светлия, и на тъмния. Най-вече на сивия. Официалното лице може да е бивш пожарникар, не се шегувам, такъв е случаят в Бяла Слатина. А може да е лекар, юрист, образован човек. Сянката му обаче е безскрупулен тип, за когото няма граници и пречки по пътя. И ако се наложи, сянката може да предизвика "импийчмънт" или съдебно дело на официалния, за да го премахне от длъжността. Защото реалният феодал е той.
Много пороци въведоха в масова употреба гербаджиите и този е един от тях. Организираха местната власт по подобие на мафия. Няма такова нещо като Биг Босът не бил знаел за някоя далавера на местно ниво. Това е невъзможно. Има си структури за следене на тези неща. "Цветанът Му" е човекът, който дирижира оперативната власт и потоците от отчетите.
Другият от пороците им е "да направим нещо за тоя народ", което означава паметници, монументи, знаменца, светлинки, кръгови кръстовища, пиар. Паметник, а край него тонове боклуци. Създадоха привидности. Времето на гърбавите хора, измамно като самите тях. Тези, извън директната им хватка, вече са малцинство. По журналистиката ни си личи най-добре.
Автор: Николай Фенерски
