Почти винаги е трудно да обясняваш очевидни неща, като например защо пенсионна система, базирана на смесен фондови принцип, е по-добра от старата разходно-покривна или Бисмарк тип система. Според мен отговорът е много прост, макар и да не звучи винаги добре. На първо място тя е в полза на политиците и рисковете, които трябва да поемат, а на второ място е по-добра и за хората.
Пенсионните системи са преди всичко математика, що се касае до баланса, стабилността и възможния размер на пенсията. Има политически решения, които касаят по-скоро “вътрешната архитектура“ на системата, извън стратегическото, и това каква да бъде пенсионната система.
При „paygo” системата, основната математика е съотношението пенсионери/работещи, защото то определя с малки вариации възможното съотношение пенсия/заплата. За съжаление, при съотношение като българското пенсионери/работещи, което е почти 1, при средно около 2-2.5 работещи спрямо един пенсионер в Европа, възможната пенсия, с „малка“ помощ, няма как да бъде повече от около 40% от РЗ. И това не е гарантирано, защото е риск, който поради демографските проблеми, ще се задълбочава. Това беше риск, който видимо по-ясно се осъзнаваше през 2000-2005 г., отколкото сега, може би защото част от решенията не се движеха толкова от лични пристрастия.
С горното казвам, че всъщност управляващите имат силен интерес да развиват „фондовата“ система, поради простата причина, че това е един от малкото инструменти, с който могат да прехвърлят политически риск и отговорност от държавата върху отделен индивид и едновременно да дадат някаква възможност за алтернативност на доходите през пенсиите от „фондовия“ стълб. Всъщност, част от проблемите, които станаха видими, са просто поради политическия отказ да бъде развивана и надграждана системата, такава каквато беше заложена преди 20 години, когато започна реформата.
Между другото и здравната и пенсионната системи, бяха базирани на ясни количествени допускания, за да функционират устойчиво. Затова твърдя, че тези проблеми бяха предизвестени, но те не бяха адресирани по рационален начин. Сега ще трябва да се плати сметката. Страхувам се, че тази сметка ще нараства, ако се вземат едностранни политически решения, в полза на първия стълб, поради видимите рискове и ограничения, които описах по-горе.
Създаването на предпоставки и играта с прехвърляне на вноски към първия стълб, която започна през последните няколко години, е игра със стабилността на икономиката, не само с универсалните пенсионни фондове. Не е много по-различно от това да удариш банка (казвам го теоретично), с аналогични действия и после да се чудиш защо е станало така, когато тръгне да фалира. Казвам „чудиш“, защото опитът ми показва, че обикновените вложители са онези, които плащат съществената сметка.
Автор: Любомир Дацов
