Медиите и реакциите им винаги са били във фокуса на прожекторите. Защото чрез тях, колкото и да не го признават мнозина, всеки се информира и си оформя мирогледа и светоусещането.
Затова и е не само недопустимо, ами абсолютно престъпно да не се случва нищо след публични заплахи срещу журналисти. Защото ако има и един човек, който да вярва, че след заплахата на т.нар. председател на мешерето (това откога стана "инстанция" и откъде-накъде има съд извън българския в България?) Христо Младенов ще му се случи нещо заради телефонния тормоз над колежката от Нова телевизия Вероника Димитрова, нека ходи да се прегледа на 4-ти километър. Може и на пети.
Журналистическата професия е опасна и всеки от нас, който иска да показва на обществото заметеното под килима, си поема риска. Но когато рискът е ясен, когато има кристален сигнал от "тъмната страна" какви може да са последствията, тогава липсата на МВР и прокуратурата е крещяща. И това не може повече да продължава така. Защото накрая просто някой заплашен ще възприеме старата максима "Който удря пръв, удря два пъти". Това обаче ще е далеч от журналистиката - но когато дойде ред да защитаваш личността си, няма да прелистваш законовите норми, докато някой се кани да ти счупи главата - ще гледаш да му счупиш първо неговата.
И още
Преди дни разследващият журналист Атанас Чобанов от сайта „Биволъ“ представи свое разследване, информацията от което показа, че проблемът с незаконната сеч у нас се простира отвъд границите на малката ни държава и има най-малкото регионален характер. В залата в „Червената къща“ имаше около 15 души, а от тях много малко журналисти – сигурна съм за себе си и за един колега от Topnovini. Борислав Сандов от партията на Зелените заяви, че голяма част от медиите са отказали да присъстват, тъй като в момента протича предизборна кампания и „всяко участие се заплаща“, а "Зелените" все пак участват в кампанията, макар и същевременно да са партньори по проекта за разкриването на незаконната сеч. В един момент обаче дискусията, на която присъстваха хора от „зелени“ неправителствени организации и дори представители на Министерството на земеделието и храните, се фокусира върху свободата на словото и липсата на добра журналистика у нас. В последно време на много от събитията, на които присъствам, се говори или за липсата на обективни медии у нас, или за спорадичното присъствие на добри журналистически разследвания, или за липсващата роля на медиите във важни обществени процеси.
Тъжна истина е, че не само нямаме разследваща журналистика, а и като цяло, ако видиш някой хубав задълбочен материал го запомняш, тъй като е рядко явление. Атанас Чобанов и колегите му от „Биволъ“, които публикуват неприятни истини за много хора, са принудени да се стоят в чужбина или да знаят бойни изкуства, за да могат да оцелеят. Да, и на мен са ми говорили (бивш шеф от медийните среди), че от „Биволъ“ са платени и изпълняват поръчки. Разбира се, че съм се чудела дали не е вярно. Но все пак си мисля, че когато си започнал да се занимаваш с това, с годините го правиш на инат и просто искаш поне нещичко да излезе наяве в нашата така "прекрасна" и задкулисна държава. Е, може и да се лъжа, но какво от това.
Ние, обществото, толкова се нагледахме на платени репортажи, цели платени телевизии, платени журналисти, превръщащи се в също толкова платени политици, че вече за всеки може да чуеш, че му се плаща, за да пише по или отразява някаква позиция. Абсурдно ми е, например, да се говори, че има платени сайтове или платени журналисти, които защитавали бежанците. А, бе, хора, бежанците и мигрантите на нас ли ще плащат, че да ги представяме в добра светлина? ЕС или ще ни плаща, че да показваме и другата гледна точка на личните им истории? Сериозно? Това за хората, които не го знаят, е всъщност обществената функция на журналистиката, която по принцип не значи насаждане на омраза, а балансиране на позиции. Да, разбира се, че отразихме запаления приемен център за бежанци в Словения....
На дискусията във вторник (20 октомври) Атанас Чобанов не присъства лично, а се включи чрез Skype. Той каза, че не смята, че е сигурно пребиваването му в България на фона на атаката срещу сайта им. Това е повече от показателно за дълбочината на проблема. Дори и да говори всякакви лъжи и да няма и частица истина в документите, които „Биволъ“ публикува, той не би трябвало да се притеснява за своето „сигурно“ съществуване в държавата ни. Все пак хора, които са прегазили някой на пътя, карали с висока скорост и употребили алкохол, след някоя и друга инстанция получават я 2, я 5 години затвор и някаква пробация. Чобанов защо тогава се страхува?...
Автори: Ивайло Ачев и Петя Бързилска
