Едва ли има някой, който се е интересувал от германската политика след Втората световна война и най-вече след падането на Берлинската стена, и не е бил впечатлен от ролята на Свободните демократи в германската и европейската политика. От своето създаване в края на 1948 г. до 22 октомври 2013 година сравнително малката Свободна демократическа партия (СвДП) е била представена в Бундестага и федералното правителство по-дълго от всички други партии във ФРГ.
Политическото влияние на СвДП е било винаги значително по-голямо, отколкото би могло да се предполага от изборните ѝ резултати. От 1949 г. до 2013 г. Свободните демократи са участвали в 17 коалиционни правителства – 4 на Конрад Аденауер, 2 на Лудвиг Ерхард, 2 на Вили Брандт, 3 на Хелмут Шмидт, 5 на Хелмут Кол и 1 на Ангела Меркел. В повечето от тях те са имали ключовия пост на вицеканцлер и външен министър. Имена като Теодор Хойс (първият президент на ФРГ, 1949 г. –1959 г.), Валтер Шел, Ханс-Дитрих Геншер и Клаус Кинкел ще останат завинаги в историята на нова евроатлантическа Европа.
Но ако наистина можем да говорим за "архитекта на германското и европейското обединение", то това без съмнение е починалият наскоро на 89-годишна възраст Ханс-Дитрих Геншер. Външен министър в историческото време между 1974 г. и 1994 г., в три кабинета на Хелмут Шмидт и пет на Хелмут Кол, той беше легенда за много хора от моето поколение. Неслучайно в неговата обаятелна личност всички ние, които имаме по два съзнателни живота, един преди 1989 г. и един след нея, видяхме надеждата за края на "зрелия социализъм" и падането на Берлинската стена.
Има и една друга, много по-важна причина да се пише и говори за него – днешните екзистенциални проблеми в ЕС, които до голяма степен се дължат на липсата на политици от класата на Ханс-Дитрих Геншер. Само преди по-малко от две години, през 2015 г., в интервю за Дойчландфунк по темата „Европа в криза“ Геншер произнася една от знаменитите си фрази, които просто не се забравят: „Нашето бъдеще е Европа – друго бъдеще ние нямаме!“.
През 2009 г. СвДП влезе в Бундестага с изключително високия за нея резултат от 14,6% от гласовете на избирателите. Преговорите с ХДС и ХСС доведоха до сключването на 26 октомври на коалиционно споразумение. В кабинета „Ангела Меркел 2“ Гидо Вестервеле получи постовете на вицеканцлер и външен министър, а в него влязоха още четирима либерални министри – на правосъдието, на икономиката, на здравеопазването и на развитието – най -високата квота на персонално участие на СвДП в управлението на федерално ниво в нейната история.
Годините на управление на 17-я коалиционен кабинет с участието на СвДП бяха години на тежка криза на либералната демокрация и либералните партии в целия ЕС. Криза на либералните ценности, която доведе до огромни проблеми. В началото на мандата много хора вярваха в успеха на „черно-жълтата коалиция“. За огромно съжаление обаче, за рекордно кратко време между различните крила на ХДС-ХСС и СвДП се появиха сериозни противоречия по различни теми, между които – намаляването на данъците, бъдещето на атомната енергия и здравното осигуряване.
Либерално ориентираните избиратели многократно предупреждаваха своите избраници, че далеч не са удовлетворени от водената от СвДП вътрешна политика и от поведението ѝ като коалиционен партньор в правителството. В крайна сметка на изборите за Бундестаг на 22 септември 2013 г. дойде и равносметката – за първи път в 65-годишната история на Федералната република Свободните демократи не влязоха в Бундестага. С 4,8% подкрепа те останаха най-голямата извън парламентарна партия в Германия, а тяхното място бе заето от "Зелените", които силно се надяваха да бъдат новия балансьор в Бундестага.
Напълно логично ръководството на СвДП и председателят Филип Рьослер подадоха оставка. В началото на декември 2013 г. се проведе извънреден партиен конгрес, на който бяха анализирани причините за катастрофалната загуба. За нов председател бе избран младият 34-годишен Кристиян Линднер, който още в деня на избора си призова партията да бъде изцяло отново изградена и да се върне в Бундестага през 2017 г. Първият му ход в този дух бе повече от впечатляващ – преобладаващ дамски състав на новото оперативно ръководство.
Въпреки радикалните промени в ръководството и политиката на партията, електоралният спад на СвДП продължи и през 2014 г. Партията претърпя сериозно поражение и на изборите за Европейски парламент. След като през 2009 г. спечели 11% от гласовете и имаше 12 мандата от всичко 96 за Германия, през 2014 г. процентите ѝ бяха само 3,4%. Все пак днес либералите имат трима евродепутати, начело с популярния Александър Граф Ламбсдорф.
В края на лятото и началото на есента 2014 г. се проведоха избори за провинциални парламенти в Саксония на 31 август, в Тюрингия и Бранденбург на 14 септември. В нито една от провинциите либералите не успяха да минат 5 процентната бариера (Саксония – 3,8%, Тюрингия – 2,4% и Бранденбург – 1,4%). По този начин те загубиха парламентарното си представителство на цялата територия на бившето ГДР, като в Саксония отпаднаха и от местното правителство.
Първите оптимистични сигнали за „либералния дух на промяната“ и преодоляването на дълбоката екзистенциална криза на СвДП дойдоха през 2015 г. На изборите в Хамбург през февруари либералите спечелиха 7,4% , а през май в Бремен – 6,6%. Те се представиха успешно и на изборите за местни парламенти на 13 март 2016 г. в провинциите Баден-Вюртемберг с 8,3% и Райнланд-Пфалц с 6,2%, където участват и в местното правителство в т.нар. "светофарна коалиция" със социалдемократите и "Зелените". През септември 2016 г., с 6,7% либералите се завърнаха и в парламента на столицата Берлин.
На 7 май 2017 г. се проведоха избори за местен парламенти в провинция Шлезвиг-Холщайн, най-северната от шестнадесетте федерални провинции на Германия с население от 2,834 млн. души, между които и около 70-хилядно датско малцинство. Изборите бяха смятани за първия важен междинен тест за нагласите на избирателите преди общите избори за Бундестаг, насрочени за 24 септември. Те бяха спечелени убедително от християндемократите на Ангела Меркел с 32%, които разбиха управляващите в провинцията социалдемократи в коалиция със Зелените и партията на датското малцинство, останали с 27,2%. Победата на Меркел се отрази катастрофално на авторитета на новия председател на социалдемократите Мартин Шулц, на когото се разчита изключително много. Напълно очаквано, ХДС изключи възможността да участва в голяма коалиция със социалдемократите в провинцията, защото ще изпрати „погрешен сигнал“ към избирателите на федерално ниво.
На фона на изборния „сблъсък“ на „големите“, Свободните демократи постигнаха великолепните за тях 11,5%. Двуцифреният им резултат освен партийно, има и важно личностно изражение. До голяма степен той се дължи на 65-годишния Волфганг Кубики. В продължение на 21 години той е председател на парламентарната група на СвДП в парламента на провинция Шлезвиг-Холщайн, а от декември 2013 г. е и заместник-председател на партията на федерално ниво. Като се има предвид, че той е и между водещите кандидати на Либералите за Бундестага, успехът на СвДП е особено окуражителен.
СвДП продължиха по възходяща и на местните избори в Северен Рейн-Вестфалия, които се проведоха на 14 май. Там те взеха 12,6%, а ХДС спечели срещу социалдемократите - 33-34 на 31-30%. Така социалдемократите загубиха провинция, в която бяха на власт през по-голямата част от последните 50 години. Северен Рейн-Вестфалия е федералната провинция с най-много жители – 17,845 млн. и най-добре развитата икономика, с 22% от БВП на страната. Столица на провинцията е Дюселдорф, между по-известните градове са и Кьолн, Дортмунд, Дуисбург, Бон, Билефелд и Мюнстер.
Свободните демократи на Кристиян Линднер се стремят към по-справедлива, по-гъвкава и по-дигитална Германия, в която гражданите не разчитат за всичко на държавата. За завръщането си в Бундестага СвДП ще предложи сериозно разширение на програмните си намерения. Обичайната тема за намаляване на данъците ще бъде изместена от нови многопластови теми, съобразени с настъплението на популизма както в Германия, така и в Европа като цяло.
На 68-я редовен конгрес на СвДП от 28 до 30 април в Берлин Кройцберг, генералният секретар на партията, г-жа Никола Беер, представи 88 страници проект за предизборна програма на партията. На първо място нов акцент това са предложенията в областта на образованието и дигитализираната инфраструктура. Образованието трябва да бъде ключът както към изграждането на отделната личност, както и към разкриване на нови иновативни възможности пред обществото. Данъчната политика остава чак на пето място в програмата, след гражданските права и външната политика. Външнополитическите приоритети, с които СвДП ще се стреми към завръщане в Бундестага са свързани с разширяване на ангажиментите и отговорностите на Германия в НАТО в съответствие с икономическата ѝ сила, по-голяма роля на ЕС в НАТО, прекратяване на преговорите с Турция за членство в ЕС, тясно сътрудничество със САЩ и запазване на санкциите срещу Русия.
Въпреки че пътят на Свободните демократи до превръщането на оптимистичните предизборни прогнози в реални гласове няма да е лесен и безпроблемен, симпатиите към СвДП и нейния обновен политически подход нарастват с всеки изминат ден. Все повече представители на предприемаческите, академичните и културните среди, на медиите, както и на проевропейски ориентираното гражданско общество застъпват позицията, че присъствието на СвДП в следващия Бундестаг е повече от необходимо. И то по две основни причини. Едната е свързана с политическите и икономическите параметри на реформираната ѝ либерална политика, а другата – с парламентарната аритметика при формирането на необходимото управляващо парламентарно мнозинство в една или друга политическа посока.
Германия (отново) има нужда от икономическата компетентност на Свободните демократи. Германската икономика е изправена пред много предизвикателства. Да се постигне решителен напредък в дигитализацията и конкурентноспособността на частния сектор е възможно само в една страна с висока иновационна култура и решителност в действията на предприемачите. В Германия няма друга партия, освен СвДП, която да има ясна и категорична политика в тази деликатна сфера.
Политическият плурализъм е една от най-силните страни на либералната демокрация. Във времена, когато популизмът печели все по-голяма електорална подкрепа, е изключително важно либералните среди на обществото да участват, колкото може по-активно в политическия дебат. Свободните демократи са носители на една дълга и успешна традиция в либералната политика. След оптимистичните резултати от парламентарните избори в Холандия и победата на Еманюел Макрон на президентските избори във Франция, очакваното завръщане на германските либерали в Бундестага ще бъде поредният положителен сигнал в подкрепа на ценностите на обединена Европа.
Автор: Аспарух Панов
* Заглавието е на редакцията, а текстът е публикуван със съкращения
