Сламени чадъри, заспали шезлонги, тълпи по камъните, пренаселена свободна зона, уморени викачи, кисели продавачи, скандални чистачи. Времето хубаво, мрачно в главите. Полупразни улици, дремещи кафенета, самотни ресторанти, затворени таверни, прашасали магнитчета, скъпа стока. Излишен кич. Във въздуха се носи аромат на море, бензинови изпарения и дюнер. Тук-там - полъх на фризьорски салон. Царевица има. И цаца. Сладоледът - върви. Надписи "свободни стаи и апартаменти". Пълно пристанище с яхти, препълнени контейнери. Мръсни тоалетни и скъпи посетители. Бетон. Бутилки. Тромави чайки дояждат огризки от пица. Блудкаво кафе, евтино уиски, по едно узо за Гърция!
И така: търсят се още летовници да опитат от всичко това. Още, че загинахме! Добре дошли по родното Черноморие, където отношението удави туризма. Флагът за сезон 2015 е червен! Мъртво вълнение в бранша.
Само преди броени дни медиите теглиха чертата на тазгодишното туристическо лято по морето и стана ясно, че то е било невиждано слабо. Хотелиери и ресторантьори масово се оплакаха от отлив на туристи - както чуждестранни, така и български. Медийната действителност и истинското положение на нещата този път се препокриха, и дори без много наблюдателност, човек може да изкара наяве характерното за сезон 2015. И понеже споделям само лични впечатления, ще продължа.
Летувах в един от по-добрите ни курорти по морето в продължение на седмица. Ще го познаете. По плажа гледката като че ли не се е изменила. Концесионерът е заграбил по-голямата част от ивицата, тя му стои празна, той надува цените и тя продължава да стои празна. Шепата руснаци, немци и нашенци си делим тъй наречената 'свободна зона'. Делим я с водорасли и фасове. Делим я с камъните и.. една огромна мукава, просната кой знае защо през средата на плажа. Иначе цари настроение. По брега е сравнително спокойно. Все едно си.. сам. И да искаш, не можеш да вкараш пясък по хавлията на съседа, защото той ти е комшия през три метра. А под сламените чадъри на концесионера си почива само сянката. Даже и той не лежи там. Скъпо му е.
За средностатистическия българин, руснак или немец обядът в крайбрежните заведения е химера. Там се хранят само БГ тузарите и техните прилежащи кифли. Истинско удоволствие е за човек, който обича спокойствието, да се разхожда по улиците на въпросния курорт. Няма с кого да се разминеш дори. Изпих едно фрапе в уж прилично заведение на входа на стария град. Бяхме аз, сърдитата сервитьорка, барманът и уайфайът. Каквото и където и да пазарувах обаче, ме удряше през лицето отвратителното отношение на българския търговец. Всъщност, свикнал съм. През деветте месеца от годината ме третират като ходеща семестриална такса, а лятото съм нещастен турист с някакви пари.
"К'во 'ш искате?!", "Касова бележка ли, ти пък?!", "Оф, ни мъ питай, от 'де да зная?!" бяха само част от репликите, изречени от различен калибър продавачи, прозорливо отгатнали, че няма да харча повече, отколкото ми е необходимо. Същото отвратително отношение посреща и на входа на хотела, в хотела, пред битака, в ресторанта, аптеката, магазина, по будките... Нашенци вдигнали цените, навъсили веждите, пушат цигари и чакат заблудени шарани да се хванат на въдицата. Но уви, ден след ден никой не се хваща, а в масовия случай туристът не иска и да чуе за нещо по-различно от това, от което в действителност има нужда.
Отвратителното отношение продължава и в съседния курорт на греха, където алкохолът е безсрамно евтин (не за нас!), а хотелите са повече от хората. От началото на деня можеш да се сблъскаш с ядосани лелки на плод-зеленчука, намръщен плужек с мускули на палачинките, истерична сервитьорка и откровено ограничен умствено управител на заведение. На едно от летните партита на ултрамодерната крайбрежна дискотека като че ли се беше събрал целият туристопоток.. И после пак пустош.
Бързо напуснах града с хотелите, за да си направя разходка из културните забележителности на курорта, в който бях на почивка. И отново се появи погнусата от отвратителното отношение. В историческия музей касиерката с досада ми чукна билетче от 6 лева. Впоследствие при посещение на и без това бетонираните църкви при консервацията по оперативна програма, отново контактувах с крайно неприветлива дама, която дори се ядоса, че прекъснах ленивото й присъствие във Facebook. В крайна сметка претръпнах..
Ясно беше, че независимо от нищожния брой летуващи, българският търговец няма да прояви старание, за да ги запази колкото е възможно по-дълго като свои клиенти, да си ги 'отгледа' и култивира, а напротив - ще стовари върху тях цялото си недоволство от мъртвия туристически сезон.
Приветливост и внимание получих на всяка крачка в Мармарис, на остров Родос, във фестивалния град Монтиняк, Франция, и дори във Венеция и Генуа, а италианците се славят като сприхави хорица. Ала тук, на нашето море, се чувствах като човек, който е сторил някому зло и обществото си отмъщава с отвращаваща злоба, арогантност и алчност.
Този туристически сезон е една своеобразна кулминация на провала, роден в отношението към туриста, какъвто и да е той. Отношение, продиктувано от тънки меркантилни интереси и желанието другият вечно да е прецекан. Отношение по български на нашето си море!
Преди време премиерът Бойко Борисов посъветва да караме отпуските по родните туристически дестинации. Благодаря! Дано не ми се налага повече! А го обичам този град.. Но отношението развя червения флаг на българския туризъм. Остава ми само счупеният магнит и споменът за надписа "свободни стаи и апартаменти".
Автор: Румен Скрински
