Четвърт век след падането на комунизма над половината от българите декларират, че са запазили светли чувства към времената на комунистическия режим. Защо отварянето на архивите на ДС в България не успя да допринесе за създаването на памет за престъпленията на режима и неговите жертви? И повлия ли този мъчителен процес на общественото съзнание? Да, но само донякъде. Това е преобладаващото мнение сред експертите, работещи по документирането и обнародването на информациите за тайните служби в Централна и Източна Европа.
Историкът Момчил Методиев смята, че българската Комисия за досиетата трябва да излезе от застоя и рутината на нейната почти изцяло архиварска и проверовъчна дейност: „Как знанието за комунизма, което произвежда Комисията, може да преодолее сегашната ситуация като "излезе" от центъра на София и стигне до хората и от най-дълбоката провинция? Това е въпрос, на който нямам отговор“, признава Методиев.
Интересен факт е, че към полския Институт за национална памет във Варшава и в още 11 градове на страната работят близо 3000 експерти, докато към българската Комисия по досиетата има общо 90 сътрудници. По време на неотдавна проведен в София форум за осмислянето на комунистическото минало, полският експерт Павел Укиелски обясни, че в неговата страна отварянето на досиетата е било само началото на многопосочна разяснителна работа в обществото, провеждана чрез постоянен диалог с гражданите. Според него възпитателната работа, свързана с това минало, остава все така важна, независимо, че Полският институт за национална памет работи вече от 14 години насам.
Научихме ли всичко за тоталитарните служби на ДС?
"Най-важната задача пред осмислянето на полското комунистическо минало е свързана с превръщането на събраните знания в печатни и мултимедийни средства за информиране и възпитание на цялото общество - от учениците до пенсионерите. Непрекъснато организираме изложби, публични лекции и училищни уроци. Правим познавателни конкурси и публикуваме стотици книги, съдържащи документи и анализи за комунизма и нацизма. Направихме дори компютърна игра за комунизма, както и други игри за деца. Едната от тях, "Празен магазин", дори стана известна в цял свят. Целта й беше да се обясни на младите поляци абсурдната логика на комунистическата икономика на дефицита, чието постоянно проявление, не само в Полша, бяха празните магазини. Така че нашата първостепенна задача понастоящем е да "превеждаме" на популярен език познанието за тоталитарните режими“, каза Павел Укиелски.
България се отличава от останалите бивши комунистически страни не само с твърде закъснялото отваряне на досиетата на ДС и с липсата на лустрация за бившите агенти и доносници. Нещо повече. Службата за военно разузнаване при МНО вече четвърта година отказва да изпълни Закона за досиетата и да предаде архивите си на създадената за целта комисия. Подобни действия не дават възможност да се осветли докрай работата на една бивша комунистическа служба, пряко подчинена на съветските тайни служби.
Представителят на германската Комисия за документите на Щази Йоахим Фьорстер признава, че и в неговата страна през 1990 г. е била допусната огромна грешка - тогава е взето решение да се унищожат документите и досиетата на действащите в чужбина агенти на Щази. „Сега се опитваме с помощта на микрофилми от ЦРУ да възстановим изгубената информация, но веществените доказателства за тайните връзки и канали на Щази извън ГДР са безвъзвратно загубени“, казва Фьорстер и добавя: „Въпреки, че успяхме да осигурим на 2 млн. германски граждани достъп до 3 милиона документи на Щази, възнамеряваме архивите ни да останат постоянно отворени за всички и така да насърчим дискусиите за комунистическото минало и неговите тайни служби“, заключава Йоахим Фьорстер.
Източник: Дойче веле
