Наскоро бившата канцлерка Ангела Меркел се появи на две публични събития - срещна се с новия председател на ХДС Фридрих Мерц при откриването на фондация "Хелмут Кол" в Берлин и държа реч в Гослар по случай 1100-ната годишнина от основаването на града. На тези събития Меркел, приемана дълго от мнозина като спасителка на западния свят, особено във времената, в които във Вашингтон управляваше Доналд Тръмп, не каза нищо особено.
Какво прави бившата канцлерка иначе? Тя предвижда да публикува през есента на 2024 година мемоарите си, но по принцип около жената, управлявала Германия в продължение на 16 години, цари спокойствие. Въпреки че нейната ера приключи съвсем не толкова отдавна.
Никой не търси съвет от Меркел
Това се дължи най-вече на самата Меркел, която спази намеренията си да излезе от фокуса на общественото внимание. Очевидно тя няма нужда от него. Но освен това през 12-те месеца от последните парламентарни избори в Германия се случиха толкова много неща, че като че ли са минали светлинни години от времето, в което канцлерският пост бе заеман от Меркел.
Една от причините почти никой да не се обръща към Меркел за съвет или оценка в сегашната тревожна ситуация в света е впечатлението, че тя е оставила голям хаос на своя наследник на поста Олаф Шолц и на неговата управляваща коалиция. В продължение на десетилетия бившата канцлерка така и не направи нищо, за да намали германската зависимост от Русия. Дигитализацията на страната също бе в застой, а средствата за инфраструктурни и обществени проекти се пестяха прекомерно. Тя великодушно посрещна през 2015 година много бежанци предимно от Сирия, след което обаче не се погрижи за регулирането на миграцията.
Поради това на Меркел днес се гледа много по-различно отколкото преди година. Това се отнася както за днешните управляващи, така и за нейната партия ХДС. Почти не се говори за нейната увереност, както и за скромността и естествеността ѝ. Не я упрекват непременно за взети погрешни политически решения, а за това, което не е направила.
В политиката на Меркел нямаше достатъчно смелост
Твърде елементарна би била критиката, че е подценила колко опасен е руският президент Владимир Путин. Същото направиха и почти всички други западни политици. Това, за което би могла да бъде критикувана обаче, е нейната политическа позиция - да очаква от германците възможно най-малко. Времената, в които такава политика бе възможна, определено отминаха.
В речта си пред фондация "Хелмут Кол" Меркел заяви, че думите на руския президент Владимир Путин би трябвало да се възприемат сериозно и да се мисли за времето след войната. Това наистина звучи като съобщение от някой друг свят. Няма никаква опасност войнолюбецът от Кремъл да не бъде възприеман сериозно. Но какво точно би трябвало да обсъждат с него политиците във времена, в които Путин прибягва до генерална мобилизация?
Вероятно историческата присъда на Меркел може да се окаже по-милостива, ако Западът и Германия успеят да преодолеят тази криза - най-тежката от Втората световна война насам. Малкото месеци, които са минали, откакто Меркел е напуснала канцлерството, вече промениха страната същностно. Икономиката и обществото гледат с голяма несигурност към бъдещето. Това не е вина на Меркел. Но показва ясно какво можеше да свърши тя по време на 16-годишното си управление при наличие на повече смелост.
Автор: Йенс Турау, Дойче веле
