Напълно нормално, 2020 година премина под знака на коронавируса. Но този знак не носи не само тежестта на здравето – той носи и тежестта на парите. Здравето е много хубаво нещо, но е невъзможно нещо, ако няма какво да ядеш. Затова е много важен сигналът от бизнеса към Бойко Борисов и управлението му какво направи, за да има какво да ядем във времената на пандемия, а не само да има къде да ни откара линейката. Дали има къде да ни откара линейката, предпочитам да не обсъждам в този материал и пожелавам никой да не му се налага да проверява от личен опит.
И така – от АИКБ и БСК зададоха право куме в очи точния въпрос на Борисов, а именно – защо съществената помощ за бизнеса идва само през евросредства? Само който не е кандидатствал за европари, само той не знае за какви тежки бюрократични процедури става въпрос! Отнема месеци да ти разгледат и оценят проекта, с който търсиш финансиране! Това не се промени заради коронапандемията – промениха се обаче много други неща. Ежедневие е от днес за утре да бъдат приемани мерки на държавно ниво, които променят така средата, че влиянието върху прехраната ти се усеща моментално. Днес работиш, утре – не. Само че сметките си вървят – за ток и вода, за наем, за заплати на служители, за осигуровки, данъци, обслужване на кредити. И отстъпките в тези случаи изобщо не стават от днес за утре, защото тези, които си търсят парите, също ги притискат сметки.
Затова – къде са парите на данъкоплатците, г-н премиер? Или не приказвахте какви сме отличници на фискалната наука, как контрабандата я преборихме, та парите текат в бюджета? Къде са сега тези пари? Къде са, за да може да се помогне на хората, които ги изкарват, да оцелеят и след бурята да са още тук, та да започнат отново да изкарват пари и дори още повече?
Ако има пари и ги къткаме, каква точно криза чакаме, че да ги вкарваме в употреба - може би да сме първи по смъртност в Галактиката? Ако няма, въпросът е защо няма - ако не бяхме в ЕС, щеше ли нещо да има? Или е така, защото заради дефекти в системата с еврофондовете още няма истински контрол на върховенството на закона и може да виреят режими, които да се хранят точно от споделената солидарност във фондовете?
Посевместната тъпотия и невежество, което социалните мрежи култивират специално в България, изключително много пречи на обществото ни да схване кой в крайна сметка е златната кокошка. Това са малките и средни предприемачи, които са имали смелостта да тръгнат по несигурния житейски бизнес път от една идея, да я превърнат в нещо работещо и то да носи пари – на тях, на служителите им, та да влизат пари и в държавата! Държавата НЕ създава богатство! Тя е в ролята на този, който разпределя, защото не може всеки да е предприемач – ако можеше, честно казано нямаше да има нужда от държава! В България обаче всички знаем, че държавата разпределя предимно в едни джобове, шкафчета, чекмеджета – точно това вбесява и докарва до крайно отчаяние хората.
Разбира се, справедливост може да бъде търсена чрез съдебната система. Само че в България и тя е като линейките. Поредното доказателство – почваме да ковем закона така, че да има кой да стряска главния ни прокурор да не върши незаконни неща. Само че как го правим – въпросният прокурор, който ще разследва главния, ще го предлага Прокурорската колегия на ВСС, която единодушно и без никакво възражение застана зад сегашния главен прокурор Иван Гешев, докато се състезаваше сам със себе си за поста. Освен това, контролиращият прокурор ще го избира ВСС, в което без никакъв проблем се събра два пъти квалифицирано мнозинство за избора на Гешев за обвинител номер едно. Всеки сам да си прави изводите.
В крайна сметка, положението отива от хляб и зъби само на зъби. Но нали в България по принцип си боледуваме, колко ли ще са ни кариесите, когато вече трябва наистина да хапем за живота си?
Автор: Ивайло Ачев
