Преди 70 години Европа е във война. Не коя да е война, а именно Втората световна война, която се води на три континента и на три окена. (Фактически цялото Северно полукълбо е включено в бойните действия) Не само Европа – целият свят воюва срещу себе си, всяка една нация търси отплата за нанесени й вреди в миналото от близък или съсед, колонизатор или империя. САЩ няма да забравят Пърл Харбър, Китай и Корея, без значение коя, агресията на Япония на полуострова и в Манджурия. Индокитай е средище на морски сражения – от Филипините до Индия. Африка и до ден днешен страда от колониалното си наследство, включило я във войната (за тези събития пишат малцина)! Половин Европа е в руини, другата част е по бойните полета. Войната изглежда във застой до акостирането на САЩ и Великобритания в Нормандия, което разсейва Западния фронт на Хитлерска Германия и дава възможност на СССР да освободи обсадения Ленинград (Санкт Петербург), да прегрупира силите си и да контраатакува.
В Европа Полша е прегазена, в Украйна бойците, симпатизиращи на Степан Бендера, вече са се възползвали от анархията и изтребват всичко, което не е украинско, включително немци, поляци, белоруси и руси, на Балканите са реки от кръв на целия полуостров, във Франция е пълен погром, Чехословакия напълно погълната от Нациска Германия, Виена кротко пише О5 (О и петата буква от немската буква (Е) символизират първата буква на Австрийската република Österreich). Европа изживява върха на своето падение, а евреите кротко пътуват към „лагерите на смъртта”. Не е случайно, че благодарят на Дания и България, защото съхраняват своите евреи, неподавайки се на натиска на нацистите да ги изпратят „на работа” в „Аушвиенцим”. Жертвите са милиони – 50 от континента, от СССР 20 част от тях. Нека отбележим, че това са жертви от населението на цяла Европа – от Франция до Русия, от Великобритания до България. Ужасът от войната не се възпява, той се напомня!
Между 8 и 9 май 1945г., ранно сутринта, Берлин пада окончателно пред войските на Съюзниците, първите договори вече са подписани! Една дълго очаквана пролет, дори в напълно унищожения Дрезден. Първи пристигат руснаците, но това няма значение – отдъхва си един цял континент, за който последните шест години минават в кръвопролития и смърт. Отдъхва и един цял свят, станал неволно съпричастен към Втората (наистина) световна война. Това е краят на едно жестоко насилие и много невинни жертви… Някой дава ли си въпроса „Защо?” А защо трябва да го помним? Защото не бива да се повтаря – войната не решава ничии проблеми, нито ни помага в битовите несгоди, напротив, влошава ги! Всички знаем каква е била цената на мира. По-важното е, че той е съхранен! Търкания с Русия е имало и винаги ще има, но заслуженото не бива да се омаловажава или подминава с лека ръка! Историята изисква своето!
Не случайно Робърт Шуман предлага датата 9-ти май за „Ден на Европа”, честван в Русия като „День победы”.
Разлика няма – това е денят, в който Европа празнува, че няма да воюва със себе си! Това е празник от Лисабон до Владивосток, на пръв поглед, от Владивосток до Сан Франциско на втори! Ако знаем какво се случило, няма да се стремим към неговото повторение. А в 21-ви век то би било унищожително! 9 май е ден на целия свят и следва да го почетем!
Автор: Иван Илиев
