Отиващата си 2014 година даде нови доказателства за отиващия си комунизъм в още няколко държави- бавно, но безславно.
Венецуелският комунистическо-популистки експеримент доведе една от най-богатите на петрол добиващи държави в Западното полукълбо до икономическа катастрофа и само фанатизмът на крепителите на режима, които не искат да признаят поражението си, все още крепи властта на мутиралия латиносоциализъм там.
Острова на (не)свободата Куба изпревари развръзката във Венецуела и се предаде почетно на естествения процес на завръщане в отворения свят на съвременната цивилизация, след като Кастро и режимът му превърнаха това райско природно кътче в нещо като естествен декор за филм, в който времето е спряло преди десетки години.
Дори Китай, гордостта на отчаяните комунисти по света, които сочат пазарния успех на диктатурата като доказателство за виталността на антипазарната идеология, управляваща огромната държава, също рязко забави темповете си на развитие.
Само една Народно и адски демократична Корея остана да отсрамва безсрамната традиция на тоталитаризма. КНДР продължава да е пример за онзи сбъднат идеал, по който тъгуват „истинските комунисти” и у нас, според които социализмът се провали защото не е бил истински, бил опорочен. Ето я Северна Корея- там комунизмът е докаран до завършената, съвършената му фаза!
Не си спомням във времето на победилия ( също обявяван за истински) комунизъм някъде наоколо в Европа да е отбелязван такъв връх на комунистическата расистка омраза, какъвто изригна като вулкан в Северна Корея, чиято пропагандна оприличи американския президент Обама на маймуна в тропическа гора. Малко по-рано пък пропагандаторите на братството и равенството в севернокорейския рай(х) се заядоха и с външността на държавния секретар на САЩ Джон Кери, чието лице им напомняло на вълк.
Както се казва, на комунизма и расизмът му е „номер едно”- това не ви е някаква частна инициатива на расисти, каквито се подвизават къде ли не по света. Това е държавно регулиран и пропагандиран расизъм и човекомразие към различните.
Комунизмът си отива ( пак), но неговите сбъднати идеали остават като агиттабло за желаещите да го следват по севернокорейски пример за упорстващите му следовници по света и у нас.
Севернокорейският пример нямаше да заслужава толкова внимание в този текст, ако не беше фактът, че тамошният диктатор Ким Чен Ун беше любезно поканен от Путин на официално посещение в Русия следващата година именно като демонстрация на антиамериканизъм.
Понеже всичко, което прави Путин, е обект на обожанието на русофилите в България, ще бъде интересно да видим с какви аргументи ще се обяснят в любов на своя руски кумир за тази политика на инат. Сигурен съм, че няма да се поколебаят и ще се справят и с тази невъзможна ( за нормалните хора) задача.
Автор: Иво Инджев, www.ivo.bg
