Всяка година и зимата, и лятото, социалните мрежи се пълнят със скандални касови бележки за безбожно скъпи храни в безбожно скъпи ресторанти. Тазгодишната бележка, на която си заслужава да обърнем внимание, е тази от ресторант с гледка към ски пистата в Банско, чието име означава "Вип стая". Цените също са "ВИП" - супа за 30 лева, лазаня за 39 лева, вода от 750мл за 13 лева. И чудо, наречено "греяно бяло вино" за 15 лева. Едновременно греяно и едновременно бяло? Не се ли правеше това само с червеното? Може би е нов сорт и за пръв път бялото вино дебютира като греяно. Или пък става дума за прегряването с цените.
Подобни примери има много - някои решиха да посрещнат Новата година във Велинград срещу 5-цифрена сума, вместо в Дубай за много по-малко пари. Други пък лятото събират тен на Слънчака, докато пият вода за 10 лева. И ето ти едни три касови бележки, пуснати във фейса и събиращи популярност.
Свикнали сме само да се възмущаваме и то пост-фактум (след като "чудото" вече се е случило). Нека обърнем внимание обаче на това защо подобни бележки изобщо съществуват, как сме стигнали до своето учудване и защо след като цените са скандално надути, ястията продължават да се предлагат по същия начин. Дори обратното - нищо чудно утре даже да се увеличат.
Нека да се върнем в училище и да си припомним, че пазарът включва две основни съставни части - търсене и предлагане, които си взаимодействат и зависят едно от друго. Както търсенето определя предлагането, така и предлагането ще повлияе върху търсенето.
И от тук съвсем логично следва, че ако бай Иван търси не обикновена стока, а най-скъпата стока, за да си начеше егото, то несъмнено ще се намерят и вип стаи, вип хотели, вип барове, вип тоалетни, които да продават същата скъпа, неудобна и в не чак съвсем добре състояние стока, за да може бай Иван да се почувства голяма клечка.
Дотук добре, обаче случките с касови бележки дори не са пряко обвързани с тази икономическа теория. Те я разбиват на пух и прах и я издухват в очите на теоритиците. Проблемът е следният: точно онези хора, които снимат касовите бележки, са същите онези, които са обикновено капсулирани в обичайните дестинации. Както за шопа няма нищо по-високо от Витоша, така и за тях няма нищо по-хубаво от заведение точно пред пистата в Банско, хотелче във Велинград или лятна почивка на Слънчака. В България не съществуват други градове! А за чужбина дума да не става!
Заведението пред пистата е препълнено? Не, няма проблеми, тук е нашето място. Хотелът е мръсен? Няма проблем, има спа зона. Водата е скъпа на Слънчака? Не ме интересува, важното е, че всички приятели в социалните ми мрежи знаят къде съм.
Дори заведението да фалира, същите тези хора ще си построят ново и то още по-близо до пистата. Само и само да са там.
И за финал, щом не знаем разликата между бяло, червено и греяно вино, значи и капсулата няма да се пропука скоро. Тоест - всичко е наред.
Автор: Илиана Симеонова
