Сделката за българския бизнес на ЧЕЗ безспорно се превърна в новина от междупланетарно значение що се отнася до българския политически живот. Не за друго, а защото досега само енергетиката е сваляла „несменяемия“ Бойко Борисов от власт. И той добре помни 2013-та година.
Само наивници обаче могат да считат, че единствено по такъв начин Борисов може да си тръгне от властта. Той има прекалено много и достатъчно различни кирливи ризи, които могат да го свалят – въпросът е дали някой има смелостта да ги извади и изтупа. Ясно е, че от казионните партии такива много трудно се намират – не за друго, а защото плетеницата на зависимости ги обвързва здраво – всеки с всеки, дори тези, които се бият по медии какви противници са, като ГЕРБ и БСП.
Но сделката за ЧЕЗ се превърна в токсичен въпрос точно заради модела на задкулисието, който не си е отивал от България за толкова години. Защото тази сделка намеква, разкрива и осветява връзки. Осветява ги, тъй като става въпрос и за чуждестранна компания, от друга държава, където има медии, върху които българският икономически и политически башибозук не може да повлияе. Което води до абсурдни противоречия, тези и антитези, при това от източници, които, по презумпция, би трябвало да са достоверни – например българският премиер и чешкият премиер. Но когато два "достоверни източника" казват различни неща, първият въпрос е: "КОЙ лъже?"
И така, какво по-парадоксално любопитно се случи дотук:
1. Ролята на банките. В България за всякакви дела на банките медиите говорят на принципа или добро, или нищо. Но вчера, премиерът Бойко Борисов влезе за втори път, след казуса "Пирин" и собствеността на "Юлен", в задочна колизия по отношение на банковия сектор и по-точно една банка – Първа инвестиционна банка. Направи го индиректно, в стил махленска клюкарка, говорейки на принципа "думам ти дъще, сещай се снахо". Ето какво каза Борисов: "Като разгледах това, което премиерът на Чехия ми е изпратил, сега, в момента, в който го получих, дойдох да го засекретим преди да го покажем на хората, защото има банкова информация, и виждам руско-грузински офшорки, руски банки, български и то от тези, които и преди по някаква причина са имали проблеми. Тъй като законът за банките е много строг, ще им спестя имената за пред медиите – иначе парламентаристите могат да отидат да се запознаят с тях".
Всеки българин, който поне малко се интересува, ще се сети кои са тези банки, "от тези, които и преди по някаква причина са имали проблеми". Откакто сме влезли в ЕС, в България имаше две банки, които преживяха криза. Едната беше Корпоративна търговска банка, която фалира. Втората беше Първа инвестиционна банка, която преживя шоково изтегляне на депозити по времето на кризата с КТБ, получи държавна помощ, но бързо се стабилизира и я върна, дори предсрочно. Първа инвестиционна банка обаче изрично каза, че не участва в сделката за ЧЕЗ.
КОЙ лъже сега? Българският премиер ли? Или чешкият, който изпраща информация, караща българския му колега да говори за "руски банки, български и то от тези, които и преди по някаква причина са имали проблеми"? Или "банките"?
По-важният въпрос обаче е ЗАЩО има нужда от лъжи? Лъже се само когато истината е нещо нелицеприятна и не е за пред хора ...
Друг важен въпрос е защо Борисов намекна за български банки и то от тези, които "и преди, по някаква причина, са имали проблеми". Защото в сделката беше намесено и името на "Уникредит Булбанк", която официално коментира, че не коментира. И кои са руските банки?
2. Руската връзка. Вече във втора голяма сделка за България изплуват връзки към Русия, като сега дори Борисов заговори за тях, без да споменава имена. Първата беше тази за "Нова Броудкастинг груп". На нея много внимание не се обърна, нямаше кой знае колко ровене. Но Петр Келнер, новият собственик на най-голямата българска медийна група, има явни и силни връзки с Русия, при това с олигарх, който е в черния списък на САЩ. Като добавим сега и ЧЕЗ – второ ключово предприятие във втори много важен за националната сигурност сектор, взе да се получава количествено изменение, а то води до качествено натрупване! И те кара да се замислиш коя орбита почва да привлича България ...
3. Доверието. При сделки като тази за ЧЕЗ би трябвало да се изчака какво ще кажат регулаторните органи, защото би трябвало те да са гаранцията, че всичко ще е наред, тъй като това им е работата, това им е задачата. Обаче в България регулаторните органи взеха да се оправдават – председателят на КЕВР побърза да посочи как няма правомощия да се намеси сега, а коалиционните партньори на Борисов обвиниха законодателството, сякаш не е той с тях на власт и не може да прокара каквито си иска закони. Други регулатори – КЗК, ДАНС, финансовото разузнаване, по традиция мълчат. И истерията се разпали лесно – като барут в буре. Което показва само едно – стабилно недоверие, въпреки че говорим за премиер трети мандат, което не се е случвало от 1989 година насам! Но именно във времена на кризи лъсват най-нелицеприятните истини, които иначе уж са само слухове. Като този, че цялата сделка се форсира, за да може Делян Пеевски да плати свои дългове към руснаци, заради които вече е търсен и подсещан. Дали е само слух?
Автор: Ивайло Ачев
