Коледа е, уважаеми читатели на Actualno. Един от двата най-големи християнски празника. Но може би най-големият като създадено настроение, като очаквания, като вълнение.
За децата Коледа е времето на изненадите, подаръците, чудесата. Късчето от детството, което винаги остава или трябва да остане в душата на човек.
За възрастните Коледа е една трудна и сякаш безкрайна подготовка за „осъществяването на чудесата” – всеки възрастен сам за себе си знае какво му коства дългото обикаляне на магазините, протяжно дългото подбиране на подаръци за всеки член на семейството, за роднини, приятели, цялото готвене, подреждане, суетене. И сякаш през очите на възрастен Коледа често се превръща в една пълна досада и желание всичко по-скоро да приключи, за да може да си почине, да забрави и ... просто човек да го оставят на мира.
Но когато видиш искрата на радост и задоволство в очите на децата, които разопаковат подаръка си, няма начин да не си кажеш – „заслужава си”. Защото ... ами Коледа е. Денят, в който всички трябва да бъдем малко по-добри, малко по-милостиви, по-състрадателни и да си спомним защо този празник е толкова важен – заради надеждата, че можем да бъдем по-добри хора. Не го забравяйте, драги читатели на Actualno. Нека Коледа не се превръща просто в един повод да се наплюскаме, да отчетем присъствие пред майките и бащите си, пред роднините и приятелите си защото „така трябва”. Нека си спомним защо този празник е семеен – да, семейството е най-важното нещо на света и никога, никога не трябва да забравяме, че накрая нашите близки са най-важни и пред всичко.
А семейството може да има различни измерения – както хората, с които ни свързва кръвта, така и хората, с които ни свързва душата. Приятели, колеги, съседи, хората, които живеят до нас и образуват една общност, хората от едно село, един град, всички български градове, всички градове по света, феновете на един отбор, на един спорт, на спорта като цяло, на живота като цяло ... Защото всички хора по света – това сме ние. А животът е хубав, когато се живее от хора – обичащи, помагащи си, работещи, живеещи, че утре ще е още по-хубаво от днес.
Нека всички хора по света да не се отърват от обич, здраве, щастие, късмет и всичко, каквото си пожелаят, за много, много години напред. И да не забравят най-ценното на света, което ни е завещал преди толкова много векове Спасителя – да бъдем хора, да си помагаме, за да може всеки от нас да живее по-добре.
Ивайло Петров
