Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Коледарите - българската празнична общност

24 декември 2015, 09:20 часа • 22034 прочитания

Коледуването е обичай, познат ни още от IV век след Христа. Преминал през езическата обредност и християнството, днес той е символ на вярата, на благата вест и на българската традиция.

В народните представи времето за коледуване е строго определено – от полунощ до изгрев слънце на Коледа. Според поверията тези мистични часове са натоварени с голяма сила. Фолклорният човек се е страхувал от караконджолите, самодивите, самовилите, злите дяволи и нечистите създания, които бродели в светлата Бъдна нощ. Ето защо неговото разбиране за коледарите е разбиране за общност, която чрез своите песни и сакрални наричания прогонва злото.

В часовете на Рождество Христово коледарският кол обикаля по граничните пространства на селището: уличките, скътаните завои, кръстопътищата. Коледарите пеят и наричат там, където никой друг не би се осмелил да пристъпи сам в нощта. Те огласят с присъствието си тайнствената тъмнина и доказват своята устойчивост като група. Те са празнична общност, която брани и закриля сама себе си, защото е напуснала спокойното и сигурно пространство на дома, и се намира наоколо, сред оживяващите суеверни страхове на старите българи.

Нещо повече, в обичая на коледуването важен инструмент за конструирането на общността е обучението на участващите в обреда. Налице е подготвителен период за празника, който тръгва още от Игнажден, когато според народното поверие започват и първите родилни мъки на Божията майка.

Общността се гради и разпада всяка вечер, когато момчетата се събират, за да отработват специфичните коледарски песни и наричания, за да се уточняват обредните задължения на членовете на коледарския кол. Това събитие е репетиция по формиране и разпадане на общност преди най-важното й съставяне – в нощта на Бъдни вечер срещу Рождество Христово, в нощта на сакралния празник, който служи сякаш за актуализация на началото на летоброенето.

Празничната общност на коледарите се оформя около нейния ръководител, наречен станеник. За предмодерното българско общество станеникът трябва да има обществено признание и само той сред коледарите е женен – като символ на единството и неразрушимостта, като представител на една стабилност и отговорност.

Той е най-таченият член на общността на коледарите. Освен заради възрастта си, а и заради качествата си на управляващ и удържащ в цялост коледарската група в нощта на коледуването. Коледуващите са временна общност, която се сътворява и разрушава, за една нощ, а през това време станеникът е този, който трябва в пълнота да я укрепи и затвърди.

Важно уточнение е, че краткостта на празничния период, в който се включва коледарската общност, e само няколко часа от денонощието. Това са свещените часове на празника, тогава се „излива” и сакралната сила на коледарската група, която напуска сигурността и покоя на домашния свят, за да обикаля в лиминалното му пространство, защото „така се прави!”

Коледуването се случва с цел промяна на социалния статус. Неженените мъже могат да участват в обществения живот с обредите на коледуването, но когато встъпят в брак, те изоставят това си обществено задължение за следващите поколения, които трябва да се социализират, да станат част от общността през празничния обреден цикъл.

В традиционното българско общество мотивацията на коледарите е била ергенският, свободният от отговорността на семейството, живот да завърши подобаващо с прехода, който осъществява коледуването. В днешните условия едва ли това е движещият стимул сред участниците. По-скоро коледарите се включват в празничното време като общност, за да отдадат почитта си към традицията, за да онагледят необходимия пример за новите млади.

И така, коледарите са българската празнична общност, която има свои неписани закони. ‘Магията’ на коледуването е водещата движеща сила за участие в обреда. Коледуваш, защото това е вид ‘Обществен договор’, който предписва регулярното изобретяване на традицията.

Коледуването е двубой, съревнование, битка на силите, доказателство за издръжливост и мъжество. Всеки участник в обреда носи отговорност към другия член от ‘коледарското семейство’. Честта, достойнството и уважението са триада, която споява връзките между представителите на коледарския кол. Коледарите са едновременно и гости, и членове на всеки дом в Светлата нощ на Рождество!

 

                                Ето ги. Идват..

                              „Ставай, ставай, че се съмна, Коледо льо..“!

 

Автор: Румен Скрински

Румен Скрински
Румен Скрински Отговорен редактор
Новините днес