Новият парламент вече е факт, първите циркове също са налице, зрелището е осигурено – остана само хлябът. А за него трябват пари или в превод на модерен език – икономика. И вчера се разбра с цифрички кой държи както хляба, така и ножа.
През зимата на тази година протестите по улиците тръгнаха заради цените на тока – поне така беше представен основният мотив на недоволството. Енергийният сектор се оказа голямото зло за България и във всички медии цената на тока стана символът на бедността на българите.
Вчера обаче служебното правителство буквално произведе най-голямата новина и всъщност завърши най-важното дело в своя кратък мандат – осветли къде се държат парите на държавните предприятия.
Какво става в енергийния сектор – реално Корпоративна търговска банка управлява средствата на всички важни държавни предприятия – Националната електрическа компания (НЕК), Булгартрансгаз, Български енергиен холдинг (БЕХ), „Мини Марица Изток” ЕАД. Единствено АЕЦ Козлодуй не е „заведен” към КТБ. Всичките изброени компании са споменавани многократно в анализи на различни експерти и политици, които особено в сутрешните блокове на най-гледаните телевизии често-често обясняваха какви високи нива на задлъжнялост има в сектора при държавните компании и как се търсят максимално свободни средства, за да не се стига до искания за увеличение на цената на тока от 40%.
Тук идва логичният въпрос – след като на държавните предприятия в енергетиката им е толкова тежко, как точно се управляват парите им? Видя се къде е голямата част от тези средства – а ще има ли ревизия на управлението им? Ще се погледне ли на нещата в корен, в перспектива, за да не се стига до такива кризи, които водят до излизане на улицата и настроения, призоваващи към метеж? Монополите бяха посочени като един от огромните проблеми на икономиката, на бизнеса ни. След като в един субект се концентрира такова количество пари на държавата, пари, които всъщност са наши – защото приходите на държавата идват основно от данъците ни, а после налице е криза точно в сектора, в който въпросният субект управлява най-много капитали, то наистина нещата трябва да се променят.
Първата стъпка е направена – отчетите къде се държат парите са публични и всеки гражданин ги вижда. След като сме казали „А”, трябва вече да кажем и „Б” – как ще се управляват тези пари, за да е максимално изгодно на държавата т.е. на нас, на българските данъкоплатци. Сега е ред на търговете с оферти и предложения за управлението на парите на държавните предприятия. И дано експертите, на които ще се възложи да съблюдават финансовото здраве на тези ключови предприятия, да го правят така, че да не си говорим за цената на тока през няколко дни, седмици или месеци.
Другото е просто изкривената ни реалност, съответстваща на „който плаща, той поръчва музиката”.
Автор: Ивайло Ачев
