В продължение на 41 години патриарх Максим бе начело на Българската Православна Църква. Кой ще го наследи? Какви са предизвикателствата и предстоящите изпитания около избора на нов духовен глава?
По темата Георги Папакочев от Дойче веле разговаря с историка Момчил Методиев.
Дали кончината на патриарх Максим ще постави начало на така очаквания и закъснял процес на обновление на БПЦ? Историкът Момчил Методиев е убеден, че е рано за генерални изводи по този въпрос.
"Факт е обаче, че с Максим си отива една епоха от историята на българската църква, както и да оценяваме личността му. Основното наследство на патриарх Максим, което никой не може да му отнеме, е съхраняването на единството на БПЦ. Това не е никак малко и неговият наследник не само трябва да стъпи върху това наследство, но и да се опита да поддържа по-активни контакти с миряните, с обществото, с другите църкви и така да осъществи някакво обновление. Радикални революции в православните църкви обаче са не само невъзможни, но и нежелателни", пояснява Момчил Методиев.
Според историка от особено значение сега е как ще бъдат организирани процедурите и как ще протекат самите избори. "Сегашната ситуация представлява огромен шанс за ръководството на църквата да покаже, че може да прави важни избори без това да предизвиква полемики и скандали в обществото. Много се надявам висшият клир да се възползва от този шанс, както и очаквам обществото да не бъде свръхкритично, тъй като доста често се измислят несъществуващи проблеми, в това число и от медиите", споделя историкът.
Кой дърпа конците?
Дали зависимостта на повечето сегашни архиереи на БПЦ от тайните комунистически служби може да бъде използвана от една или друга политическа сила за налагане на удобна за нея нова личност на патриаршеския престол? Момчил Методиев пояснява: "От ключово значение в момента е, че за първи път формално държавата няма да се намесва в избора на новия патриарх, или поне аз не мога да си представя, че това е възможно да се случи по начина, по който тоталитарната държава се е бъркала в предишните избори. А това действително е огромен шанс. Оттам нататък може само да се спекулира за възможни намерения на сенчести структури, на някакви "сиви кардинали" да влияят върху този избор. Всеки от нас има подобни притеснения, но все още е рано да се дава оценка на ситуацията. Искрено се надявам подобни неща да не се случват."
Ако приложим каноничните уставни критерии, всички кандидати за патриарх отговарят на тях, с изключение на двама – Силистренският Амвросий и Пловдивският Николай. Амвросий все още няма 5-годишен стаж като митрополит, а Николай не е навършил 50 години. От останалите 12 митрополити обаче само един няма принадлежност към ДС. В тази връзка Момчил Методиев посочва: "Проблемът с агентурното минало е съществен доколкото е свързан с цялостното отношение към БПЦ през комунистическия период, както и с факта, че оповестените митрополити запазиха мълчание по този този въпрос, с изключение на някои изолирани мнения. Единственият, който изказа някакво становище, в смисъл на покаяние или на публично извинение, беше американският митрополит Йосиф. Така който и да стане патриарх, проблемът ще продължи да съществува и този проблем просто трябва да бъде изговорен. От друга страна обаче ме притеснява това, че той може да бъде използван като средство в някакви вътрешни битки в БПЦ."
Божията промисъл и свободният избор
"Сега всяка спекулация би могла да бъде изтълкувана като някакъв публичен натиск, което смятам за некоректно", казва още историкът. "Чуха се вече гласове, които започнаха да оказват натиск в една или друга посока, но съм убеден, че ръководството на БПЦ, след като притежава сегашния си исторически шанс, трябва да има свободата да действа възможно най-правилно и самостоятелно срещу всякакви влияния - партийни, сенчести, включително и от чужбина", допълва Момчил Методиев.
"Трудно е да се каже кой в крайна сметка ще направи избора за бъдещия патриарх - дали това ще са ДС-митрополитите, новоизмислените богати "архонти", политиците, обикновените православни миряни или Светия Дух, както се изрази наскоро владиката Николай Пловдивски. За мен е важно висшият клир да има свободата и подкрепата, които да доведат до вземането на едно безспорно и обществено решение. Като вярващи християни обаче не бива да забравяме, че все пак има и Божи промисъл. Пример за това е фактът, че през тоталитарната 1971 година за патриарх е бил избран човек, който не е бил агент на ДС. И в това е била голямата изненада", казва в заключение историкът Момчил Методиев.
