Две деца с чанти в ръце вървят към железопътните релси, а жена с други четири деца се движи в противоположната посока - дели ги дълбока яма: тази бронзова скулптура, издигаща се пред един от входовете на гарата Дамтор в Хамбург, напомня за съдбата на еврейските деца по времето на националсоциализма. За онези, които са били спасени и отведени във Великобритания между 1938 и 1939, и за другите - които не са имали този късмет. Британският крал Чарлз Трети посети паметника заедно със съпругата си Камила по време на визитата си в Германия тази седмица.
Първият т.нар. детски транспорт тръгва от Берлин на 1 декември 1938 година. Един ден по-късно около 200 деца от еврейско сиропиталище, разрушено при погромите през ноември, пристигат в Харуич, Великобритания. След тях идват още около 10 000 деца, най-вече евреи, които са били спасени по същия начин до 1940 година. Най-възрастните от тях били на 17 години, а най-малките - едва на няколко месеца. Официално детският транспорт приключва на 1 септември 1939 с нахлуването на Германия в Полша, когато започва и Втората световна война. На практика обаче последният такъв влак тръгва от Нидерландия за Великобритания на 14 май 1940, спасявайки живота на още 80 деца, които преди това избягали нацистка Германия.
Ужасът на нацисткото насилие
До началото на т.нар. детски транспорт към Великобритания се стига след Кристалната нощ от 9 срещу 10 ноември 1938, когато са разрушени хиляди еврейски магазини и синагоги, а мнозина евреи са арестувани, убити или отведени в концентрационни лагери. Антисемитското насилие кара еврейските, както и няколко християнски организации да засилят усилията си за спасение на еврейските деца. Те отпращат искане към Великобритания да приеме преследваните деца във време, в което вече много държави значително са затегнали правилата за влизане на еврейски бежанци.
Британското правителство се съгласява да разреши на еврейски деца и младежи до 17 години да влязат в страната, при условие че те сами платят пътуването си. Във Великобритания децата са настанявани при свои роднини, в приемни семейства или в интернати. Британският министър-председател лорд Стенли Болдуин през 1938 отправя към англичаните апел за състрадание: "Моля ви да помогнете на жертвите на тази катастрофа, която не е природно бедствие [...], а изблик на безчовечност..."
За тези около 10 000 деца спасението във Великобритания е равносилно на оцеляване. Повечето от тях обаче така и никога повече не виждат своите родители, лели, баби и дядовци, братя и сестри. Те остават в нацистка Германия или в нападнатите европейски страни.
И авторът на бронзовата скулптура е спасен във Великобритания
Франк Майслер е бил едно от тези деца. Той е авторът на скулптурата в Хамбург. Майслер е роден в Данциг през 1925. Умира в Израел през 2018 година. Той напуска Данциг с един от последните детски транспорти в края на август 1939 година. Само дни по-късно нацистите нахлуват в Полша. Родителите на Майслер са убити в Аушвиц.
След спасяването си Майслер пристига в Лондон, подобно на повечето други деца. По-късно издига скулптури в цяла Европа - в Ротердам, Берлин, Гданск, Лондон и Хамбург.
Днес спасените във Великобритания евреи са или много възрастни, или вече са покойници. Но през 2019, когато се отбелязаха 80 години от началото на т.нар. транспорт на деца, някои от тях пристигнаха в Берлин. Сред тях бе и Ралф Молерик, който през 1938 стига до Великобритания, а по-късно емигрира в САЩ. През 1942 той научава, че родителите му са били убити при Холокоста. Дълго време, разказва Молерик пред ДВ, той е бил съпътстван от травмата, че е бил изоставен, както и от напразната надежда, че родителите му все пак ще го последват. Винаги е смятал, че някой ден те ще дойдат до него, но това така и не се случва.
Източник: Дойче веле
