Все се надявах всичко това да си остане в миналото, но ето, пак излиза на преден план. Пак трябва да го мислим този ток, който или го няма, или е толкова скъп, че пак го спираме.
По-възрастните знаят какво е да няма ток. Два часа има, два часа няма. Това беше в средата на 80-те, повтори се и в началото на 90-те. Знаеш, че след малко няма да има ток и си правиш сметката.
Стига да имаш точен часовник и да не те изненада в асансьора, например. Или да се стъмни рязко точно когато влизаш с бебешката количка във входа и те чакат поне шест етажа нагоре. А бебешките колички в средата на 80-те бяха доста големички.
В средата на 90-те пък какво ли ни беше наред, та и токът. Вестниците публикуваха списъци на съкращения на цели заводи, наведнъж хиляди излизаха на пазара на труда. Всъщност доста излязоха на битака, за да продават разни вентилатори, печки и прочее уреди, които до вчера са произвеждали, за да вържат двата края. Едни пък продаваха фикуси, с това им бяха платили.
Забележителното, поне според мен, е, че в. "Психо", който четяхме колективно с децата на свещи и с подходяща интонация в средата на 90-те, още излиза. Имайте го предвид.
Няма да забравя как синът ми, четвъртокласник тогава, на своя глава беше решил да иде да гледа тренировка на нещо си на другия край на града, а аз го чаках и не знаех къде е. Токът идваше и си отиваше, а детето го нямаше и никой нямаше представа къде е. Прибра се накрая, с последния автобус и с последната порция ток за вечерта. Заших му един шамар за скъсаните нерви, но кучето го утеши.
Така беше, като нямаше ток. Недосварени манджи, недопечени баници, да си мислил навреме. Българската домакиня по онова време планираше по-добре от логистична база на НАТО. То не, че нещо имаше и по магазините...
А и по-рано помня. В началото на 70-те токът толкова не стигаше, че решиха различните окръзи да почиват в различни дни. Пак не се работеше два дни, само дето те бяха ту събота и неделя, ту понеделник и вторник, ту сряда и четвъртък и така нататък. В различните окръзи- различно. За повечето хора нямаше особен проблем. Само дето аз учех в друг окръг и като се прибера при нашите, те бяха на работа. Криво.
Какво правехме тогава ли? Купувахме свещи, вадехме акумулатора на колата, не се качвахме в асансьора на кръгъл час.
Автор: Веселина Божилова